Тайния дневник на Източната перла
- Автор: Линдли Морийн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-705-3
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайния дневник на Източната перла». Краткое содержание книги:
Романът проследява трескавата житейска съдба на реално съществувалата Йошико Кавашима — пленителна и противоречива личност, свикнала да живее на ръба, да блести в обществото денем и да се бори с демоните си нощем, способна да манипулира човешки съдби в опит да открие собствената си същност.
Близо седем години от живота ми изминаха така, докато един ден не ми съобщиха, че майка ми е издъхнала в големи мъки, след като се е опитала да прекрати извънматочна бременност и е взела погрешното лекарство. Тази новина дойде толкова неочаквано и ме покруси така силно, че дори не можех да заплача. Може би твърде много приличах на принц Су, за да дам воля на сълзите си. Стиснах юмруци и забих нокти в дланите си, докато прокървиха. Проклинах боговете, че са погубили едно толкова добро и мило създание.
Още пазя полуизядената кутия със захаросани личи, защото не съм забравила думите на майка си на сбогуване. И ако е вярно, че когато преминаваме отвъд, ни посреща някой от предците ни, бих искала това да е милата ми майчица.
Сливи в мед и купичка златен чай
Вечерта на петнайсетия ми рожден ден, точно когато си мислех, че това ще бъде просто ден като всеки друг, се случиха две събития, които никога няма да забравя.
Беше се смрачило, когато старият Тешима прати да ме повикат, защото имал специален подарък за мен. Прошка ми съобщи новината намръщена.
— Не всички подаръци са добре дошли — промърмори тя. — Защо ли ми се струва, че би се радвала повече да получиш този подарък от някой друг…
Отидох в стаята на Тешима и го заварих седнал на дървен диван, вдигнал краката си на столче. Две селски момичета, не повече от дванайсетгодишни, бяха коленичили на пода върху сламена рогозка и подрязваха ноктите му. В стаята миришеше на сандалово дърво — любимия аромат на Тешима. Миризмата заседна на гърлото ми. Старецът беше само по халат, който откриваше гърдите и кльощавите му колене. Можех да видя сините изпъкнали вени, които прорязваха бялата му, тънка като оризова хартия кожа. Оредялата му коса беше зализана назад и очертаваше черепа. Тешима беше слаб като скелет и бездруго имаше вид на такъв, въпреки че май си беше сложил руж на бузите. Но може би тази неестествена червенина се дължеше и на високото му кръвно налягане. От черната, ръчно свита цигара между пръстите му се процеждаше струйка дим. Момичетата грижливо изпилиха ноктите на стареца и приключиха ритуала, като масажираха стъпалата му с кокосово масло. Сложил ръка на главата на всяко от момичетата, Тешима леко се полюляваше напред-назад и тихичко пъшкаше от удоволствие. Не бях сигурна дали изобщо ме е забелязал. Най-после момичетата седнаха в краката му и зачакаха. Той свали ръце от главите им и ги отпрати с нетърпелив жест. После ми направи знак да се приближа и да седна на рогозката в краката му. Връчи ми сандъче от кедрово дърво, с метално ключе в ключалката, и заговори с дрезгав шепот:
— Отдавна чаках този момент, Йошико. Мисля, че вече си готова да получиш подаръка ми.
Отворих кутията и видях две фигурки от дърво — фалос и вулва, положени една срещу друга върху възглавничка от зелена коприна.
— Изработени са от древен майстор дърворезбар — каза Тешима, като се пресегна и ги взе в ръце. — Мисля, че няма по-подходящ подарък за петнайсетия рожден ден на една девойка.
Показа ми колко добре прилягаха една към друга двете фигурки — като части от мозайка. Не се смутих особено — от осемгодишна знаех какво правят мъжът и жената и как добре си пасват, затова само се изсмях. Старецът сигурно си мислеше, че ми преподава важен урок. Той също хрипливо се засмя и продължи:
— Не се смущавай, малка ми Йошико. Вече е време да узнаеш как стават тези неща. Скоро ще ти се наложи да ощастливиш съпруга си и по-добре да го направиш умело и без страх.
Тешима прибра дървените фигурки обратно в сандъчето и го остави на пода. Известно време се гледахме мълчаливо, после той каза:
— Дай ми ръката си, Йошико.
Пъхна пръстите ми в устата си и ги облиза един по един, докато не започнаха да лепнат от слюнката му. После разтвори халата си и притегли ръката ми към фалоса си. Когато го стиснах, простена от удоволствие. Членът му беше тънък като млад бамбук — големият му внук Хидео беше далеч по-надарен.