Тайния дневник на Източната перла
- Автор: Линдли Морийн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-705-3
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайния дневник на Източната перла». Краткое содержание книги:
Романът проследява трескавата житейска съдба на реално съществувалата Йошико Кавашима — пленителна и противоречива личност, свикнала да живее на ръба, да блести в обществото денем и да се бори с демоните си нощем, способна да манипулира човешки съдби в опит да открие собствената си същност.
С изумление разбрах, че в къщата няма наложници. Готвачката, голяма клюкарка, споделила с Прошка, че Кавашима получавал малките си удоволствия вън от къщи — в чайните и в бордеите, с които улиците на Токио изобилствали. Той често пътувал до големия търговски град Осака и оставал за дълго — според слуховете си имал там гейша, която издържал и която тънела в разкош. Говорело се, че притежавала сто кимона и цял куп бижута, с които щедрият Кавашима я отрупвал от благодарност, че приютявала змията му в пещерата си. Прошка се изсмя при тези думи и се извини за вулгарния израз. После добави, че Кавашима не обичал жена си и Нацуко много страдала от изневярата, както и поради факта, че му е родила повече дъщери, отколкото синове. Но въпреки че вече не желаел съпругата си, Кавашима изпитвал голям респект към нея, тъй като била дъщеря на влиятелен и уважаван род. В къщата се шушукаше, че Нацуко не оплаква починалата си свекърва кой знае колко искрено, а играе театър заради съпруга си, на когото много държи. Майката на Кавашима имала тежък характер и трудно можело да й се угоди, а към Нацуко се отнасяла особено зле и все й натяквала, че е измамила сина й, защото от утробата й са се пръкнали толкова много дъщери вместо синове.
Зарадвах се, че Прошка е успяла да събере цялата тази информация за кратко време. Клюките не ме притесняваха, дори напротив — обичах да знам какво става около мен, това ме караше да се чувствам по-спокойна. Похвалих Прошка за старанието и шеговито й казах, че от нея ще излезе добра шпионка. Тя се засмя, но после каза, че сме попаднали в къща, където слугите не умеят да си държат устата затворена и ще трябва много да внимаваме, ако искаме да запазим тайните си за себе си. Колкото до мен, това нямаше да е никак трудно — все пак бях израснала в истинско гнездо на оси, заобиколена от вечно съперничещи си наложници и техните дъщери, и бях свикнала да не се доверявам на никого.
Изминаха шест седмици, преди лично да се запозная с Кавашима. Жена му и сестра й Шимако ме поздравиха сдържано и не особено сърдечно на четвъртия ден от пристигането ми. Хладното им отношение ме натъжи и бях доволна, че имам поне Прошка до себе си. Споделих с нея, че и бездруго изобщо не съм ги харесала, но тя ме посъветва, за мое собствено добро, да се постарая да се сближа с тях, колкото и трудно да изглежда. Предупреди ме също да не ги шокирам с познанията си за живота, тъй като от мен се очаква да съм невинна, както подобава на крехката ми възраст.
Но каквото и да кажех или да направех, все не можех да заслужа одобрението на Нацуко и сестра й Шимако. Те се бяха настроили срещу мен още от самото начало и можех единствено да се надявам с течение на времето враждебността им да се превърне в безразличие. Бяха странна двойка — много различни на външен вид, но силно привързани една към друга. Нацуко беше истинска красавица — с тъмни очи и високи скули, и въпреки че рядко се усмихваше, нищо в ангелската й външност не загатваше за суровия й нрав. За разлика от нея, сестра й беше невзрачна, с широко лице, и като се добави недъгът й, изглежда, че боговете са я създали, за да страда. Сигурно не й е било лесно да живее в сянката на сестра си и нейния магнетичен, очарователен съпруг Кавашима.
Единствената, която беше на моя страна, си оставаше Прошка. На нея можех да разчитам напълно, въпреки че понякога злоупотребявах с добротата и търпението й. Верността й към мен беше безгранична и ако не беше тя, не знам как щях да понеса живота си в дома на Кавашима.
След няколко месеца свикнах с ритъма на новото място и заедно с отеснелите си обувки оставих зад гърба си и тъгата по дома. И без това открих, че продълговатата къща с еднообразната на пръв поглед градина представлява по-голям интерес за мен от къщата на баща ми в Китай. Понякога все още ми липсваха оживлението и глъчката, неизбежни за къща, обитавана от трийсет жени. Но сега се чувствах далеч по-свободна, може би защото никой, освен Прошка не го беше грижа за мен. Бях господар на себе си и с всеки изминал ден ставах все по-самостоятелна и независима. Не избягвах компанията на жените от къщата, но и не се чувствах като една от тях. Тайно копнеех Нацуко да ме приеме и приласкае, но бях твърде горда, за да се умилквам около нея. Вместо това реших да стана противника, за който тя ме беше взела от мига, в който ме видя. Докато сестра й сякаш не ме забелязваше, Нацуко не пропускаше случай да ме нарани със сарказма и студенината си. С времето жените Кавашима не станаха по-благосклонни към мен, както се надяваше Прошка, и неизменно ме караха да се чувствам отхвърлена, с което си спечелиха озлоблението ми. Да се изживявам като жертва беше противно на природата ми — предпочитах да ги шокирам, като се превърна в тяхна противоположност във всяко отношение.