Проклятието над Прогонващия духове
- Автор: Дилейни Джозеф
- Серия: Хрониките Уордстоун #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: intense
- ISBN: 978-954-783-214-5
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Проклятието над Прогонващия духове». Краткое содержание книги:
Том Уорд се завръща в ново зловещо приключение, от което ще настръхнете... Сърцата дори на най-безстрашните читателеи ще заблъскат в гърдите. С удоволствие ще потънете в тази страховита история.
Прогонващия духове и неговият чирак, Томас Уорд, се борят с мрака. Избавят графството от вещици, призраци и богърти. Сега имат някои недовършени дела в Прийстаун. Дълбоко в катакомбите на катедралата дебне създание, което Прогонващия духове така и не е успял да победи; сила, толкова зла, че цялото графство е заплашено да бъде покварено от него. Изчадието!
Докато Томас и Прогонващия духове се готвят за битката на живота си, става ясно, че Изчадието не е единственият им враг. Инквизиторът е пристигнал, търсейки онези, които си имат работа с мрака, за да ги хвърли в тъмница - или по-лошо...
Може ли Томас да победи Изчадието сам? Виновна ли е приятелката му Алис в магьосничество? И ще успее ли Прогонващия духове да избяга от катакомбите на Инквизитора?
- Трябва ли наистина да копая нова яма за богърт? - попитах уморено.
Прогонващия духове ми отправи унищожителен поглед, докато сведох очи, чувствайки се много неудобно.
- Мислиш, че вече си над всичко това, момче? - попита той.
Е, не си, така че не ставай самодоволен! Още имаш много да учиш. Може и да си обуздал първия си богърт, но си имал добри помощници. Един ден може да ти се наложи да изкопаеш ямата сам и да го направиш бързо, за да спасиш нечий живот.
След като изкопах ямата и я покрих със сол и желязо, трябваше да се упражнявам да вкарам блюдото за примамка вътре, без да разлея нито една капка кръв. Разбира се, тъй като това беше само част от обучението ми, използвахме вода, вместо кръв, но Прогонващия духове го приемаше много сериозно и обикновено се дразнеше, ако не успеех да го направя от първия път. В този случай обаче не му се удаде такъв шанс. Бях се справил в Хоршоу и бях също толкова добър и в упражненията, успявайки десет поредни пъти. Въпреки това Прогонващия духове не ми каза дори една похвална дума и започвах да се чувствам леко подразнен.
Последва едно практическо упражнение, което наистина ми хареса - да използвам сребърната верига на Прогонващия духове. В западната градина беше забит висок шест фута стълб и идеята беше да хвърля веригата над него. Прогонващия духове ме накара да стоя на различни разстояния от стълба и да се упражнявам по повече от час, с идеята, че в някакъв момент може да се изправя пред истинска вещица и ако не улуча тогава, няма да имам друг шанс. Имаше специален начин за използване на веригата. Трябваше да я навиеш около дясната си ръка и да я хвърлиш с рязко движение на китката, така че да се завърти обратно на часовниковата стрелка, падайки в спирала наляво, да обвие стълба и да се затегне около него. От осем крачки разстояние вече можех да прехвърля веригата над стълба девет от десет пъти, но, както обикновено, Прогонващия духове бе твърде пестелив с похвалите.
-Не е зле, предполагам - рече той. - Но не ставай самодоволен, момче. Една истинска вещица няма да ти направи услугата да стои неподвижно, докато хвърляш веригата. Към края на годината ще очаквам десет от десет и нищо по-малко!
При тези думи се почувствах леко подразнен. Работех усърдно и бях станал доста по-добър. Не само това - току-що бях обуздал първия си богърт и го бях сторил без никаква помощ от Прогонващия духове. Това ме накара да се запитам дали той се е справял по-добре по време на чиракуването си!
Следобед Прогонващия духове ме пускаше в библиотеката си да работя сам, да чета и да си водя бележки, като ми позволяваше да чета само определени книги. Беше изключително строг по отношение на това. Все още карах първата си година и богъртите бяха главната област, която изучавах. Понякога обаче, когато той отсъстваше, за да прави нещо друго, не можех да се сдържа и хвърлях поглед и на някои от другите му книги.
Така че, след като ми втръсна да чета за богъртите, отидох до трите дълги лавици до прозореца и избрах един от големите подвързани с кожа тефтери от най-горната полица. Бяха дневници, някои от тях - написани от гонители на духове преди стотици години. Всеки обхващаше период от около пет години.
Този път знаех точно какво търся. Избрах един от най-ранните дневници на Прогонващия духове, любопитен да видя как се е справял с работата като млад и дали е напредвал по-добре от мен. Разбира се, той бил свещеник, преди да се обучи за Прогонващ духове, така че сигурно е бил твърде стар за чирак.
Избрах няколко страници напосоки и започнах да чета. Разпознах почерка му, разбира се, но чужд човек, четящ някой откъс за първи път, нямаше да се досети, че това е писано от Прогонващия духове. Когато говори, гласът му е типичен за Графството, груб и обикновен, и без следа от онова, което татко нарича „превземки“. Когато пише, е различно. Сякаш всички онези книги, които е чел, са променили гласа му, докато аз в пове-чето случаи пиша така, както говоря: ако татко някога прочете бележките ми, ще се гордее с мен и ще знае, че все още съм негов син.
Отначало написаното не ми се струваше особено различно от по-скорошните писания на Прогонващия духове, ако не се брои фактът, че бе допуснал повече грешки. Както обикновено, беше много честен и всеки път обясняваше точно какво е сбъркал. Както винаги ми казваше: важно бе да записваш всичко и така да се учиш от миналото.
Той описваше как една седмица бил прекарал безброй часове, упражнявайки се с блюдото за стръв, и господарят му се ядосал, защото той не можел да постигне по-добър среден резултат от осем на десет! Това ме накара да се почувствам много по-добре. А после стигнах до нещо, което повдигна духа ми още повече. Прогонващия духове беше обуздал първия си богърт едва след почти осемнайсет месеца чиракуване. И нещо повече - беше само космат богърт, а не опасен разкъсвач!