Око за око
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-28-8
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Око за око». Краткое содержание книги:
„Око за око — и светът ще ослепее“ бил казал Махатма Ганди. Но при такава заплаха кой ти гледа прошка и любов към ближния?! Загадките се множат и нашите сладурани се люшкат все по-неудържимо между двете немислими крайности: „Кажи си всичко…“ — шепне им един вътрешен глас. „В бирата е истината!“ — затапва го друг и ехидно подмята: „Кофти е само, че Истината — както и бирата — в големи дози водят до ужасен махмурлук…“ Колко истина (бира) можеш да понесеш?
А коварните SMS-чета само това и чакат — тъкмо да си помислиш, че ги праща някакъв таен обожател, и получаваш специална доставка. Ей такава например:
„Горката, объркана Емили. Сега една голяма момичешка прегръдка щеше да ти дойде добре, нали? Недей да се отпускаш твърде. Нищо не е свършило, докато аз не кажа.
А.“
— Според мен някой просто се опитва да ни уплаши — прошепна Ариа.
— Да — съгласи се Емили, но гласът й не звучеше много уверено.
— Какво ще стане, ако получим още съобщения? — Хана придърпа върху бедрата си късата черна рокля. — Трябва поне да разберем кой ги праща.
— Какво ще кажете да се чуем, ако получим друго съобщение — предложи Спенсър. — Можем да се опитаме да сглобим отделните части. Но според мен не трябва да се впускаме в някакви, да ги наречем, щури авантюри. Просто трябва да се успокоим.
— Аз съм спокойна — бързо изрече Хана.
— Аз също — казаха Ариа и Емили едновременно. Но когато от главния път се чу клаксон, всички подскочиха.
— Хана! — Мона Вандерваал, най-добрата приятелка на Хана, показа светлорусата си глава през прозореца на жълт Хамър ХЗ. Тя си беше сложила огромни авиаторски очила с розова рамка.
Хана се обърна към останалите, без да изглежда притеснена.
— Трябва да тръгвам. — Промърмори тя и хукна нагоре по хълма.
През последните няколко години Хана се беше превърнала в едно от най-популярните момичета в „Роузууд дей“. Беше отслабнала, беше боядисала косата си в сексапилен кестеняв цвят, беше сменила изцяло гардероба си с модни дизайнерски облекла, а сега двете с Мона Вандерваал — също трансформирана глупачка — парадираха из коридорите на училището, като се смятаха за по-велики от останалите. Спенсър се чудеше каква ли е голямата тайна на Хана.
— И аз трябва да вървя — Ариа придърпа към рамото си дръжката на лилавата си дамска чанта. — Значи… Ще ви се обадя. — И тръгна към субаруто си.
Спенсър поседя още малко на люлките. Емили остана с нея. Нейното обикновено приветливо лице днес изглеждаше изпито и уморено. Спенсър сложи ръка на луничавото й рамо.
— Добре ли си?
Емили поклати глава.
— Али. Тя е…
— Знам.
Те се прегърнаха сковано, след което Емили се запъти към гората, като каза, че ще се прибере у дома по прекия път. Спенсър, Ариа, Емили и Хана не си бяха продумвали от години, независимо дали седяха една зад друга в час по история или оставаха съвсем сами в дамската тоалетна. Въпреки това Спенсър знаеше доста неща за тях — разни сложни неща, свързани с техните личности, които само близък приятел би могъл да знае. Като например това, че от всички тях Емили най-тежко преживяваше смъртта на Али. Преди те наричаха Емили „Убийцата“, защото тя защитаваше Али като абсолютно верен ротвайлер.
Когато отново седна в колата си, Спенсър потъна в кожената седалка и включи радиото. Завъртя копчето и намери 610 АМ, честотата на спортната радиостанция на Филаделфия. Спорът на някакви претъпкани с тестостерон мъжаги относно „Филис“ и „Сиксърс“ й помогна да се поуспокои. Тя се беше надявала, че разговорът със старите й приятелки ще разясни някои неща, но сега те изглеждаха дори още по… долнопробни. Дори при изключително богатия речник на Спенсър, тя не успя да се сети за по-добра дума, с която да опише настоящата ситуация.
Когато телефонът в джоба й иззвъня, тя побърза да го извади, мислейки, че това е най-вероятно Емили или Ариа. Може би дори Хана. Спенсър се намръщи и провери входящите си съобщения.
Спенс, не те виня, че не им разказа нашата малка тайна за Тоби. Истината може да бъде опасна — а ти не искаш да ги нараниш, нали?