Око за око

— Боже мой — прошепна Хана. На екрана на нейния „Блекбъри“ беше изписано същото съобщение. Както и на „Тио“-то на Ариа и нокията на Емили. През изминалите седмици всяка от тях беше получила електронна поща и съобщения в мобилните си телефони и в чата от някой, който се представяше с инициала A. Съобщенията засягаха най-вече случки от седми клас, годината, в която Али изчезна, но освен това в тях се споменаваха и някои нови тайни… неща, които се случваха сега.

Спенсър си мислеше, че А. може би е Алисън, че по някакъв начин тя се е върнала, само че в светлината на сегашните обстоятелства за това не можеше да става и дума, нали? Тялото на Али се беше разложило под бетона. Тя беше мъртва… от много, много отдавна.

— Мислиш ли, че това е свързано с… Онова с Джена? — прошепна Ариа, като се потриваше по ъгловатата челюст.

Спенсър плъзна телефона обратно в туидената си чанта на Кейт Спейд.

— Не трябва да говорим тук за това. Някой може да ни чуе.

Тя нервно погледна към стъпалата на абатството, където само преди минутка бяха стояли Тоби и Джена Кавана. Спенсър не беше виждала Тоби отпреди Али да изчезне, а последния път, когато беше видяла Джена, беше в нощта на инцидента, когато тя висеше в ръцете на парамедика, който я сваляше от дървото.

— Какво ще кажете за люлките? — прошепна Ариа, като имаше предвид детската площадка на училището „Роузууд дей“. Това беше старото им специално място за срещи.

— Идеално — рече Спенсър, докато си пробиваше път през тълпата опечалени. — Ще се срещнем там.

Този кристалночист есенен ден вече беше навлязъл в късния си следобед. Въздухът ухаеше на ябълки и изгоряло дърво. Над главите им прелетя балон с горещ въздух. Денят беше добър за погребална служба на едно от най-красивите момичета в Роузууд.

Аз знам всичко.

Спенсър потрепери. Сигурно някой блъфираше. Който и да беше този А., той не можеше да знае всичко. Не и за онова с Джена… и определено не знаеше за тайната, която бе известна само на Спенсър и Али. В нощта на инцидента с Джена, Спенсър беше видяла нещо, което приятелките й не бяха забелязали, но Али я беше накарала да го пази в тайна дори от Емили, Ариа и Хана. Спенсър искаше да им го каже, но след като не намери сили за това, тя просто го загърби и се престори, че никога не се е случвало.

Но то… се беше случило.

В онази свежа пролетна априлска нощ на шести клас, точно след като Али беше изстреляла фойерверка през прозореца на дървесната къщичка, Спенсър беше изтичала на двора. Въздухът миришеше на изгоряла коса. Тя видя как парамедиците свалят Джена от дървото по нестабилната въжена стълба.