Око за око

— И при мен Али бе единствената, която знаеше тайната ми. — Тя сложи дългата си тъмноруса коса зад ушите си. — Но А. ми изпрати имейл, който беше свързан с нещо, което се случва сега. Усещането беше сякаш някой ме шпионира.

Стъкленосините очи на Ариа се разшириха.

— При мен е същото.

— Значи има някой, който наблюдава всички ни — рече Емили. Една калинка леко кацна на рамото й, а тя я бръсна с ръка толкова грубо, сякаш беше нещо много по-страшно.

Спенсър се изправи.

— Мислите ли, че би могъл да е… Тоби?

Всички изглеждаха изненадани.

— Защо? — попита Ариа.

— Той е свързан с Онова с Джена — внимателно каза Спенсър. — Ами ако знае?

Ариа посочи към текста на нейното съобщение.

— Нали не смяташ наистина, че това е свързано с… Онова с Джена?

Спенсър облиза устните си. Кажи им.

— Все още не знаем защо Тоби пое вината върху себе си — рече тя, внимателно наблюдавайки реакцията на останалите.

Хана се замисли за момент.

— Единственият начин Тоби да разбере какво сме направили е ако някоя от нас му е казала. — Тя недоверчиво огледа останалите. — Аз не съм му казвала.

— Нито пък аз — бързо изрекоха Ариа и Емили.

— Ами ако Тоби го е научил по друг начин? — попита Спенсър.

— Имаш предвид ако някой друг е видял Али онази нощ и после му е казал? — рече Ариа. — Или пък ако самият той е видял Али?

— Не… Имам предвид… Не знам. — Въздъхна Спенсър. — Просто предлагам различни варианти.

Кажи им, помисли си отново Спенсър, но не можеше да го направи. Изглежда всяка една от тях се пазеше от другите, сякаш след изчезването на Али приятелството им бе изчезнало. Ако Спенсър им разкажеше истината за Тоби, те щяха да я намразят заради това, че не го беше разказала на полицията, когато Али изчезна. Може би дори щяха да я обвинят за смъртта на Али. Може би щяха да го направят. Ами ако Тоби наистина… го беше извършил?

— Просто ми мина през ума — се чу да казва тя. — Може и да греша.

— Али каза, че никой освен нас не знае. — Очите на Емили изглеждаха влажни. — Тя ни се закле! Помните ли?

— Освен това — добави Хана, — как би могъл Тоби да знае толкова много за нас? По-вероятно ми се струва това да е някой от старите хокейни дружки на Али, или пък брат й, дори някой, с когото си е имала приказката. Но тя мразеше Тоби и в червата. Всички го мразехме.

Спенсър сви рамене.

— Може би си права. — В момента, в който произнесе тези думи, тя изведнъж се успокои. Тревожеше се за нищо.

Наоколо беше тихо. Може би твърде тихо. Клоните на едно дърво зашумяха и Спенсър бързо се обърна. Вейката се люлееше напред-назад, сякаш някой току-що бе скочил от дървото. Една кафява птичка беше кацнала на покрива на училището „Роузууд дей“ и се взираше в тях така, сякаш бе наясно с всичките им тайни.