Душата на звяра
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #5
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Душата на звяра». Краткое содержание книги:
Гласуването на Закона за Породите наближава. Работата на Киова е да наблюдава Аманда, дъщерята на президента — да гледа, но да не пипа.
За мъж, който няма нищо, Аманда Мейрън е утоляване на глада, който го измъчва, сбъдването на всяка негова мечта — неща, в които никога не е смеел да вярва. Това, което чувства към нея, е повече от похот, повече от любов. Тя вдъхва живот в коравото му сърце, разтапя леда, който го защитава цял живот, и докосва част от него, за която е мислил, че е умряла заедно с душата му.
Палците му притиснаха челюстта й, за да възпрат острите й малки зъби, в случай че й хрумне да го ухапе, и принуждавайки я да ги отвори достатъчно, за да тласне рязко езика си в устата й.
Господи, болеше го. Езикът му пулсираше от желание да я вкуси, да докосне нейния, докато Киова гледаше как миглите й се спускат, а очите й потъмняват.
Сладък мед изпълни сетивата му и примами вкусовите му рецептори. По дяволите, вкусът й бе прекрасен. Като лято. Невинен. Нещо, което той никога не бе познавал или смяташе, че е прекалено стар, за да вярва, че би могло да съществува. Но то съществуваше, точно тук, точно сега, и вкусът му изпълваше сетивата му.
Проклятие, не се нуждаеше от това. Преди да почувства още по-голяма слабост, той отдръпна устни от нейните, взе ивицата плат с възел на нея, разкъсана по дължина от калъфка за възглавница, който бе използвал по-рано, и набута възела между разтворените й устни, след което бързо го завърза зад главата й, докато приглушените й викове и неистова борба ужилваха съвестта, която той не би трябвало да има.
— Съжалявам за това. — Киова издиша тежко и седна до нея, докато тя го гледаше яростно. — Но наистина не искам да рискувам да закрещиш, че те убивам, като така погубиш и двама ни.
Това крещеше тя, докато се дърпаше и извиваше във въжетата, а красивите й очи обещаваха жестоко отмъщение, докато най-накрая утихна изтощено.
— Виж, дори имах намерение да ти дам нещо за това гадно главоболие, което се обзалагам, че имаш. — Мъжът се усмихна в отговор на убийствения й поглед. — Боли доста лошо, а?
Аманда се извърна настрани, ноздрите й пламтяха от ярост, лицето й бе зачервено, а гърдите й потрепваха от вълнение. Тези проклети, красиви гърди. С перфектно стегнати малки зърна.
Те се надигаха над плътно прилепналия червен корсаж и копринения плат отдолу. Твърди закръглени полукълба с изненадващо корави, заострени зърна. Очите на младия мъж се присвиха при очевидните признаци на възбуда, пенисът му трепна в дънките, а устата му се овлажни за вкуса им.
Киова се протегна и позволи кокалчетата на пръстите му да погалят голата кожа на горната част на извивките.
Очите на Аманда се върнаха отново на него, разширени и изпълнени със страх и възбуда.
— Зърната ти винаги ли се втвърдяват, когато си отвлечена? — опита да се пошегува той, но стегнатите малки пъпки бяха точно под пръстите му, по-примамливи, отколкото можеше да си представи.
Жената дишаше тежко сега, погледът й беше отчаян, а страните й пламнаха, когато поклати глава отрицателно.
— Не?
Еластичното деколте се поддаде лесно на пръстите му, когато погалиха стегнатите извивки. Те също бяха пламнали, а тъмнорозовите зърна стояха твърди и спокойни, когато платът се плъзна по тях.
О, човече, той щеше да отиде в ада заради това, със сигурност.
Еластичната закопчалка под твърдите хълмчета ги повдигаше по-високо, карайки сладките малки зърна да гледат директно към тавана. Пъпките бяха изненадващо набъбнали и възбудени. Това не беше страх. Това беше тялото й, изискващо облекчение.
Наричайки себе си със седем различни думи за глупак, Киова позволи на пръстите си да се плъзнат към една от твърдите малки точки, преди палецът и показалецът му да я уловят и да я подръпнат решително, докато наблюдава жената внимателно.
Не очакваше реакцията й. Тя потрепери и се изви, когато сексуалната тръпка разтърси дребното й тяло.
— Мамка му — Киова беше в пламъци, почти се тресеше, когато накъсан тих стон премина през възела на устата й и главата му се сведе.
Безпомощна и всепоглъщаща страст го обхвана толкова силно, толкова бързо, че се почувства като упоен, неспособен да се владее пред нея. Устата му се разтвори и обхвана потръпващото връхче, привлече го вътре в себе си, засмука го яростно, когато се наведе над нея. Езикът му се изви около него, Аманда потрепери и се повдигна по-близо, притискайки зърното си по-силно към езика му, когато той започна да пирува.
Пета глава
Това не можеше да се случва в действителност. Аманда трепереше под течния огън на устата на непознатия. Непознат! О, Господи, не можеше да прави това с един непознат, да се извива по-близо и да се опитва да притисне гърдата си по-дълбоко в ненаситната му уста, докато езикът му се обвива около зърното й като мокро кадифе.