Душата на звяра

Тя се взираше в него замаяна, почти дрогирана. Но нямаше признаци за наркотик, това щеше да бъде първото нещо, което би усетил. Той се намръщи и се премести по-близо, за да провери разширените й зеници и да усети топлината на кожата й.

Скимтящият й стон, когато я докосна, накара сетивата му да закрещят настойчиво. Тя трябваше да бъде изчукана. Киова можеше да го подуши във въздуха около нея, да го вкуси по устните си, да го почувства как нараства като вълна от топлина около него.

И той искаше да я чука, така дяволски силно, че стисна челюсти до болка.

— Знаеш ли, за ужасно предпазлив човек, ти правиш доста колосални грешки в този случай — отвърна Саймън. — Да не би случайно да забрави коя е тя? Може би нейните предполагаеми похитители са ударили теб по главата или нещо такова.

Сините очи на Саймън го гледаха с ярко изразено неодобрение.

— Не съм забравил коя е — изръмжа в отговор. — Остави това и ми кажи какво, по дяволите, се е случило с нейните бодигардове от Тайните служби.

Саймън изсумтя.

— Нещо странно става там, приятелю — изрече той саркастично. — Глория и момичетата отидоха до дома й. Нямаше мъртви тела, а групата тъпаци в съседната къща бяха здрави и читави. Всичко, което открихме, беше малко кръв на задната алея, а на няколко места имаше петна, които сякаш са били изтрити много старателно. Някой е бил зает.

Някой си играеше игрички.

Киова въздъхна дълбоко, опитвайки се да игнорира уханието на гореща, възбудена плът точно зад него. Мамка му, не беше като да не е оставал без секс за дълго време. Не би трябвало да бъде толкова възбуден, толкова гладен за това сладко, дребно тяло, излегнато като любимата играчка на някой паша.

— Някакви идеи? — попита Киова другия мъж.

Саймън сви рамене, които изпъкнаха под тъмната тениска, която носеше, и погледна отново към Аманда.

— До мен достигна слух, че нападението е било планирано. Точно както ти каза Даш. Кръвните расисти имат планове да я използват, за да повлияят на гласуването на Закона за Породите следващата седмица. Някак си, те са намерили начин да запазят в тайна изчезването й от широката общественост, макар че нямам никаква представа как са успели да го направят. Някой наистина близо до президента Мейрън вероятно е замесен в това.

Очите на другия мъж отново се стрелнаха към леглото. Киова се обърна и веднага след това му се прииска да не го бе правил. Младата жена се извиваше под завивката, а от устните й излизаше тих, немощен стон.

— Дрогира ли я? — тонът на Саймън беше подозрителен, докато наблюдаваше момичето.

— Не съм, и те не са — той прокара пръсти през дългата си черна коса и се опита да обуздае глада си. — Проклет да съм, ако знам какво се случи. Те я удариха по главата, но ако е била дрогирана, аз поне не мога да го усетя.