Душата на звяра
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #5
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Душата на звяра». Краткое содержание книги:
Гласуването на Закона за Породите наближава. Работата на Киова е да наблюдава Аманда, дъщерята на президента — да гледа, но да не пипа.
За мъж, който няма нищо, Аманда Мейрън е утоляване на глада, който го измъчва, сбъдването на всяка негова мечта — неща, в които никога не е смеел да вярва. Това, което чувства към нея, е повече от похот, повече от любов. Тя вдъхва живот в коравото му сърце, разтапя леда, който го защитава цял живот, и докосва част от него, за която е мислил, че е умряла заедно с душата му.
Като въздъхна уморено, Киова се изправи на крака и махна ивицата плат, която запушваше устата й. Жената изглежда дишаше добре, но той не искаше да поема никакви рискове. След като направи това, се върна на стола си и отново се вторачи в нея. Можеше да свикне да я гледа в това легло, помисли си той.
Тя бе красива. Дългата й кестенява коса се стелеше като плътен воал около крехкото тяло, а този костюм беше адски възбуждащ. Съблазнително червен, почти прозрачен, корсажът прилепваше под гърдите й, надигайки ги над ниското деколте. Плътта й беше бледа и приличаше на мека коприна. Устата й изглеждаше като розова пъпка. Пенисът на младия мъж трепна при вида й — червена и дяволски изкусителна. Уста, която можеше да даде на един човек повече екстаз, отколкото има право да получи. Да не говорим за Порода.
Докато се взираше в нея, от изкусително извитите й устни се откъсна тих стон, дългите мигли запърхаха и се отвориха леко. Киова се премести от стола и като я гледаше внимателно, се отпусна на леглото до нея и притисна длан към устата й тъкмо на време.
Приглушеният вик бе придружен от неистово извиване на тялото й, когато той се премести и се отпусна тежко върху нея, взирайки се в очите й — тези дълбоки, загадъчни лешникови очи, които можеха да накарат всеки зрял мъж да заплаче.
Нюанси на кафяво, зелено и синьо се сливаха в малки цветни точици, които от това разстояние бяха почти хипнотизиращи. Сега очите й бяха разширени от страх и възмущение. О, Боже! Тази ерекция, която бе на път да го погуби, бе притисната към долната част на корема й и Киова бе сигурен, че тя е причината за възмущението и искрите от гореща ярост, които блестяха в погледа й.
— Успокой се — промърмори Киова, гледайки я внимателно, като си позволи да се наслади на усещането на стройното тяло под него. — Аз няма да те нараня.
Да, сякаш тя щеше да повярва на това, помисли си мъжът, особено с тази ерекция, която я пробождаше, и въжетата, държащи я неподвижна.
Приглушеният й вик в дланта му го увери, че е бил прав.
— Виж, госпожице, ако исках да си мъртва, вече щеше да си — пошегува се той. — Ако исках да се страхуваш и да си под мой контрол, ти щеше да си със запушена уста, а не само вързана. Сега, аз не си играя на шибан сър Галахард, така че можеш да се успокоиш, ако не искаш с писъците си да покажеш на онези приятелчета, които те нападнаха, че си жива и здрава. Искам да млъкнеш и да обещаеш да не крещиш или ще натикам един от чорапите си в устата си? Повярвай ми, това не е добра алтернатива.
Тя примигна към него изненадано.
— Ще бъдеш ли добро момиче? — измърмори Породата. — Или мога да лежа тук, докато се уморя и се възползвам от онзи чорап?
Хубави, красиви очи.
Аманда пое дълбоко дъх и ноздрите й пламнаха, но стихна под него.
— Ще бъдеш ли тиха?
Момичето кимна отсечено.
Докато я гледаше я подозрително, Киова започна да надига дланта си. Отдръпна я бавно, подготвяйки се да се изправи от нея, ако тя удържи на думата си. Беше толкова мека и сладка така излегната, но той имаше чувството… Мамка му!
Устата й се отвори и щеше издаде пронизителен вик, ако той не бе навел глава и не го бе уловил с устни.
Тъпа, много тъпа идея. Мили Боже, устните й бяха толкова меки и нежни, а устата й — топла, съблазнителна пещера, която го приканваше.
Ръцете му сграбчиха китките й, а ноктите на тънките й пръсти се впиха в плътта му. Въжетата я държаха здраво, но той й предостави ръцете си, за да бъдат прободени от тези деликатни малки нокти. Нещо, което да облекчи нуждата от насилие, която знаеше, че сигурно бушува вътре в нея.
Господи, устните й бяха толкова меки.
Киова се взря в очите й и усети разтърсващ електрически ток до стъпалата на краката си, когато езикът му облиза съвършената розова пъпка. Тя имаше вкус на нещо деликатно, пристрастяващо и чувство на гореща лудост заля мозъка му, когато гладът се надигна вътре в него.
Младата жена изглеждаше замаяна и се взираше в него, а сините точици в лешниковите очи потъмняха, когато той отново облиза устните й. Киова искаше само да й попречи да крещи, да я накара да замълчи възможно най-бързо, без да я наранява. Но не бе очаквал това.
Той премести ръцете си, измъквайки ги от хватката й, за да ги зарови в косата й, където можеше да почувства копринената им мекота, да я задържи неподвижна и в същото време да проникне по-дълбоко в устата й.