Лятото и градът
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-261-4
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Лятото и градът». Краткое содержание книги:
Лятото е магическо време в Ню Йорк и Кари е влюбена във всичко около себе си –бутиците за маркови дрехи, дивите купони и великолепните мъже. Вече има нови приятели, които я въвеждат в бяскавия и вълнуващ живот на Манхатън. Тук Кари среща Саманта и Миранда за пръв път.
Апартаментът е разположен съвсем близо до Второ авеню, затова двете с Лил започнахме да се наричаме „Затворниците от Второ авеню“ като в онзи филм на Нийл Саймън.
— А какво стана с Пеги? Чух я да ти крещи за нещо. Казах ти да не използваш телефона в стаята си! — въздъхва Лил.
— Мислех, че спи.
Лил поклаща глава. Тя също е записана в моята програма към колежа „Ню Скул“, обаче пристигнала една седмица по-рано, за да се аклиматизира, поради което получила малко по-хубавата от двете кутийки. За да влезе в нейната, трябва да мине през моята, така че аз не мога да се радвам на абсолютно никакво уединение.
— Пеги винаги става рано сутрин, за да бяга — пояснява Лил. — Казва, че трябвало да свали десет килограма.
— В този гумен костюм? — слисвам се аз.
— Твърди, че така се потяла по-лесно и губела мазнини.
Поглеждам към новата си съквартирантка. Тя е две години по-голяма от мен, но изглежда с пет години по-малка. С крехката си фигурка сигурно ще бъде от онези жени, които през по-голямата част от живота си приличат на момиченца. Обаче отсега ми е ясно, че Лил въобще не е за подценяване.
Когато вчера се запознахме, аз се пошегувах за това как ще изглежда името „Лил“ на кориците на книгите й, обаче тя само сви рамене отбеляза:
— Името, под което пиша, е „Е. Р. Уотърс“ — Елизабет Рейнолдс Уотърс. Много е полезно при публикуване, защото хората не разбират веднага, че си жена.
А после ми показа две нейни стихотворения, публикувани в „Нюйоркър“.
Едва не паднах от стола.
После пък аз й разправих как съм се запознала с Кентън Джеймс и Бърнард Сингър. Бях наясно, че да познаваш прочути писатели не е същото като да публикуват собствените ти творби, но реших, че е по-добре от нищо. Даже й показах листчето, където Бърнард Сингър ми бе написал телефонния си номер.
— Трябва да му се обадиш! — бе отсякла тя.
— Ами… не знам. — Не ми се щеше да го превръщам в голяма работа.
Обаче от мисълта за Бърнард ми бяха омекнали краката, което продължи дотогава, докато не се появи хазяйката, за да се скара, че говорим.
Сега поглеждам дяволито към Лил и подхвърлям:
— Хей, как мислиш? Дали Пеги ходи на кастингите си в този гумен костюм? Представяш ли си как вони само?!
Лил се ухилва, но пояснява:
— Твърди, че е член на някакъв фитнес клуб — „Лусил Робъртс“. И че там имало душове, където се къпе. Сигурно затова е толкова луда. Обикаля града, за да се поти и да се къпе.
Тук вече не издържаме и се заливаме в бурен смях.
Червенокосото момиче се оказа право — няма начин да не я позная.
Невъзможно е да не я забележи човек. Застанала е на тротоара пред „Сакс“ и държи в ръка огромен лозунг, от едната страна на който пише: „Долу порнографията!“, а от другата: „Порнографията е експлоатация на жените!“ Зад нея се вижда масичка, покрита с недвусмислени снимки от порно списания. А самата тя крещи:
— Жени, събудете се! Кажете НЕ на порнографията!
Когато ме вижда, ме подканя:
— Искате ли да се подпишете под петицията срещу порнографията?
Тъкмо се каня да й обясня коя съм, когато някаква непозната ме прекъсва.
— О, я се пръждосвай оттук! — промърморва, докато ни заобикаля. — Някои хора си имат по-важна работа, отколкото да се бъркат в сексуалния живот на другите!
— Хей! — провиква се червенокосото момиче. — Чух ви! И никак не ми харесва онова, което казахте!
— И? — завърта се на пети жената.
— Вие какво знаете за моя сексуален живот? — провиква се червенокосата. Косата й е подстригана късо, като на момче, и боядисана в доматено червено. Облечена е с работен гащеризон, под който се вижда опърпана лилава тениска, а на краката си има тежки кубинки.
— Миличка, няма нужда да знам! Повече от ясно е, че нямаш такъв! — подхилва се жената.
— Така ли? Е, може и да не правя толкова често секс, колкото вас, обаче вие пък сте жертва на системата! Позволили сте патриархалното общество да ви промие мозъка!
— Сексът продава — изтъква жената.
— Но за сметка на жените! — контрира момичето.
— Глупости! Замисляла ли си се някога, че някои жени наистина харесват секса?
— И?! — облещва се срещу нея момичето.
Аз се възползвам от възцарилата се напрегната тишина между тях и се представям: