Да опитомиш планинец

Нора наблюдаваше как Юън обикаля ядосано. Беше страховит звяр и все пак не бе толкова уплашена от него. Имаше дълбока тъга в очите му и във въздуха се носеше лошо настроение. Като изключеше, че бе груб, не изглеждаше зъл или оскърбителен.

Най-малкото я бе изслушал. Поне донякъде.

Той се приближи и застана до нея, а тя трябваше да изпъне врат, за да го погледне.

– С какво са те хранили, за да пораснеш толкова голям?

Развеселен блясък се появи в студените му очи.

– С голямо количество кърма.

Нора ахна.

– Доставя ти удоволствие да шокираш хората, нали?

Спокойните черти на лицето му му придаваха почти момчешки вид. Очарователно! Не мина много време, преди намръщената физиономия, с която тя вече привикваше, отново да се появи на лицето му.

– Това, което ми доставя удоволствие е хората да ме оставят сам. Открих, че когато се държа скандално, това ги кара да бягат възможно по-далеч и по-бързо от мен.

– Предложих да си тръгна.

Той изръмжа насреща ѝ.

– Хайде. Можем да вървим. Колкото по-скоро те заведа при Локлан, толкова по-бързо ще мога да се върна тук.

– И отново да изпаднеш в униние?

Той се стегна при тези ѝ думи.

– Не съм паднал духом.

– Прости ми. Там, откъдето идвам, половинчатата усмивка означава, че си намръщен, а ако си намръщен, докато си се оттеглил от всички и всичко, това означава, че си паднал духом. Предполагам, че тук – в твоята пещера, светът е наопаки и да си намръщен означава, че си щастлив.

– Винаги ли говориш толкова?

– Да. Особено когато хората, в частност мъжете, се опитват да ме пренебрегват.

В отговор, той я дари с развеселен поглед.

– Каква невероятна личностна черта.

Нора игнорира сарказма му.

– Лично съм съгласна с това. Леля ми смята, че съм чаровна.

– Твоята леля Елеонор?

– Да.

– И кажи ми, моля те, кога си пътувала до Англия, за да се срещнеш с нея?

– Никога! На майка ми не ѝ понасят пътуванията, затова Елеонор ни е посещавала няколко пъти през годините, за да наваксаме.

– И никой друг в Шотландия не знае за това?

– Баща ми е винаги осведомен, както и слугите ни, но Елеонор предпочита да пътува предрешена. Изглежда, нещо се е случило някога отдавна, когато е пътувала като кралица и сега прави всичко възможно, за да се увери, че никой не знае коя е тя, когато пътува.

– Разбирам – отвърна той, но Нора бе сигурна, че не го мисли наистина.

Смяташе я за луда. Е, със сигурност я бяха наричали и по-лошо. Може би ако я мислеше за глупава, щеше да склони да ѝ обърне гръб, докато тя си тръгнеше.

Беше просто мисъл…

Юън я изведе от пещерата.

– Бил ли си някога в Англия? – попита го тя, като ускори ход, за да може да върви с неговата голяма, опасна крачка. – Майка ми казва, че Лондон е мръсно място, където през лятото е горещо и претъпкано.

Юън въздъхна шумно, докато подсигуряваше вратата на дома си. Пътуването щеше да е наистина дълго, ако тя настояваше да приказва през цялото време. Вече имаше чувството, че главата му ще се пръсне.