Неволна убийца

Сурик и Костиря отидоха да се облекат в антрето, а Игор Ерохин остана в стаята. Той улови въпросителния поглед на Артьом и смутено изрече:

— Имам да ти казвам нещо.

Резников затвори вратата след гостите и се върна в стаята.

— Казвай какво има.

Докато слушаше разказа на Ерохин за Владимир Вакар, Артьом недоволно предъвкваше устни и потрепваше с пръсти по коляното си.

— И казваш, че постоянно те следи?

— Не постоянно, от време на време. Но често. Я си представи, че влезе след мен в метрото?

— И отдавна ли те следи?

— Знам ли го… Аз забелязах наскоро.

— Глупак такъв! — ядоса се Артьом. — Защо си мълчал толкова дълго? Отдавна да сме се оправили с него.

— В какъв смисъл „оправили“? — потрепери гласът на Игор.

— Трябва да го премахнем, в този смисъл. Давам ти срок три дена. След три дена да си чист, ясно?

— Може ли да помоля момчетата да ми помогнат?

— Какво? — презрително проточи Артьом. — Момчетата ли да помолиш? Ти да не откачи нещо, драги? Сам, мойто момче, сам, греховете са си твои — ти ще си ги изкупваш. Хич да не си помислил за момчетата.

— Ама защо бе, Артьом? Тримата ще ни е по-лесно.

— Но и тримата ще знаете, не забравяй това. А така ще си го знаеш само ти.

— И ти. — Игор втренчено погледна Резников.

— Аз не влизам в сметката — подсмихна се Артьом. — В тази игра моят залог е най-големият, затова съм по-заинтересован да мълча. Край, Игорьок, нищо повече няма да обсъждаме. Тръгвай и убивай твоя Вакар където искаш и както искаш, но след три дена да го няма между живите! Имай предвид, че ако те следи отдавна, може да знае много неща за тебе. При всички случаи е опасен.

Когато излезе от блока на Артьом, Игор за пръв път не изпита обичайното радостно чувство от вида на своята ослепително красива и скъпа кола. Да, преди няколко дена той бе взел решение да убие преследвача си. Ала едва днес, когато убийството стана наложително и неизбежно, той изведнъж разбра, че не му е толкова лесно да се реши. И едва днес, за пръв път от девет години, се зачуди как е могъл да стори това два пъти. И тогава, когато беше още хлапе и изобщо не разбираше какво нещо е животът и какво значи да го отнемеш. И тогава, преди месец, когато стреля по розовобузестия сержант, който не пожела да му даде някакво си листче срещу петстотин долара. Едно е да убиеш отведнъж и без да мислиш. И съвсем друго — да се готвиш за убийство…