Неволна убийца

— Ние, войниците от въздушнодесантната дивизия, командвана от генерал-майор Вакар, никога не ще забравим, че дължим живота си само нему. Той има смелостта да не изпълни заповед, издадена вследствие остаряла информация, той рискува всичко, за да опази нас, хлапаците, от сигурна смърт… Тук сме шейсет и пет души и сме дошли, за да кажем, че у всеки от нас Владимир Сергеевич ще изживее шейсет и пет живота, защото докато сме живи и го помним, той ще бъде с нас.

Настя погледна развълнуваното лице на младежа, после премести очи към онези, които стояха зад него. Шейсет и пет млади лица, шейсет и пет чифта очи, сбогуващи се със своя кумир. Какво ще стане с техните души, ако научат, че дължат живота си на убиец?

„Не, за нищо на света! На никого нищо няма да кажа за това. Нека генерал Вакар остане герой. Нека тези шейсет и пет души живеят до края си дълго и щастливо, нека имат кумир, по когото може би ще се равняват. Никой няма да узнае истината, но тя и не е нужна никому.“

— Анастасия — докосна рамото й Денисов, — защо жена му се усмихва толкова странно?

— Тя смята, че справедливостта е възтържествувала. Някога, преди много години, техният малък син е бил убит и тя през цялото време е подтиквала мъжа си да отмъсти на убийците. Казвала е, че душата на детето не ще намери покой, докато извергите ходят по тази земя, и е упреквала Вакар, задето не иска да се погрижи за това. И ето че Господ го е наказал.

— Какво безумие! Да не би да е душевноболна?

— Не, просто е религиозна фанатичка. Виж, дъщеря й наистина е сериозно болна. Представяте ли си в какъв кошмар е живял този човек?