1.
Черната рокля стоеше на стройната фигура като излята и изгодно подчертаваше красивата гръд и тънката талия.
— Е, как е? — Настя направи сложен пирует, при което в дълбоката до бедрата цепка съблазнително се мерна кракът в чорап с телесен цвят.
— Дъхът да ти секне! — възхитено отговори Льоша Чистяков, който през дългите години беше свикнал да вижда приятелката си предимно с дънки, пуловери и маратонки. — А ти самата харесваш ли се?
— Много. Благодаря ти, слънчице.
— Постарах се, исках да те зарадвам. Все пак такова събитие…
Както се въртеше пред огледалото, Настя спря и погледна Льоша с подозрение.
— Какво събитие?
— Ти за пръв път се съгласи да дойдеш с мен на банкет. Съгласи се, това все пак значи нещо.
Настя недоволно се нацупи.
— Какво, да не искаш да дойда… така?
— Ами да. Купих роклята специално за тази вечер.
— Льошенка, мили — примоли се тя, — ще се измъча в нея. Цяла вечер да прекарам на токчета, да мисля как изглеждам, да нямам възможност да седна както си искам, както ми е удобно — няма да го понеса. Моля ти се, нека си сложа панталон и удобни обувки.
— Ася, но това все пак е банкет! — възмути се Чистяков. — Какъв панталон? Ти да не откачи?
— Обещавам, панталонът ще бъде от най-висша класа, буквално Пиер Карден! И пуловерът ще е страхотен. А, Льошик?
Тя нежно прегърна Льоша и отърка нос в рамото му. Льоша отчаяно махна с ръка и й обърна гръб.
— Аз толкова се старах… — продума разстроено той. — Тичах по магазините, търсих тази пуста рокля, мечтах как ще я облечеш. Исках непременно да бъде черна, нали обичаш черно! И какво сега? Всичко напразно ли беше?
Като гледаше огорчената му физиономия, Настя почувства угризения на съвестта. Той наистина се бе старал, искал е да й направи подарък, а тя… Но, от друга страна, цяла вечер с рокля за 600 долара и с обувки на висок ток, когато я боли гърбът и краката й отичат — тази перспектива никак не е приятна.
— Защо пък не — внезапно се реши тя, — защо поне веднъж в живота си да не се покажа пред хора в приличен вид? Ще си направя прическа, ще си изрисувам лицето — и напред!
Льоша я грабна в прегръдките си и я завъртя из стаята.
— Аска, ти ще си най-красивата на това сборище! Всички мъже ще си умрат от завист към мен.
* * *
Застанала под душа, докато миеше с шампоан дългата си светла коса, Настя Каменская си мислеше, че жертвата, която правеше, не бе чак толкова голяма, ако си спомнеше колко хубави неща бе направил за нея Чистяков през годините, които бяха прекарали заедно. Льоша се грижеше за нея, когато беше болна, мъкнеше тежки торби с продукти, готвеше й вкусни вечери, безропотно понасяше категоричното й нежелание официално да оформят отношенията си, търпеливо изчакваше да й минат лошите настроения. Нима за всичко това той не бе заслужил правото поне веднъж да отиде на банкет с приятелката си, за която всичките му колеги са слушали толкова години, но никога не са я виждали?! Вече честичко го подкачаха: „Защо така криеш от обществеността твоята милицейска госпожица? Да не е куца или гърбава?“ Разбира се, щеше да бъде ефектно: младият доктор на науките, професорът, блестящият математик, лауреатът на международни награди пристига на банкета под ръка с ослепителна блондинка! При тази мисъл Настя изхъмка, после не се стърпя и избухна в смях. Тя е невзрачна сива мишка с бледо, неизразително лице и само Льошка в своята трогателна беззаветна любов е способен да я представя като красавица. Впрочем, ако не се предаде на мързела и се гримира грамотно, тя може да стане много хубавичка, дори красива, а Господ и без това не я е оскърбил откъм фигура, тъй че с една черна рокля от шестстотин долара…
