Бягството [bg]

Вратата се отвори и Нокс надникна в кабинета.

— Казаха ми, че си тук. Искаш ли компания?

Той кимна и каза:

— Приспа ми се. Дойдох в ранни зори.

Тя държеше бяла торбичка и картонена поставка за чаши с две кафета.

— Наближава обед, но съм готова да се обзаложа, че изобщо не си закусвал.

— Със сигурност ще спечелиш облога.

Нокс му подаде кафето, бръкна в торбичката и остави един сандвич на масата. След това сложи помежду им голяма кутия пържени картофи и се настани насреща му.

— Пържени картофи? — учуди се Пулър. — Очаквах да се появиш с моркови и кофичка обезмаслено кисело мляко.

Тя извади от кутията едно картофче и шумно го схруска.

— Диетата може да се нарушава от време на време, Пулър. Тази сутрин пробягах осем километра, а след това направих пълна тренировка.

— В такъв случай имаш право на цялата кутия — отвърна той и започна да разопакова сандвича си. В следващия миг видя, че е с месо и топено сирене, и се ухили доволно.

— Колко са предсказуеми момчетата — развеселено каза Нокс.

— В някои отношения сигурно е така.

Пулър отхапа от сандвича и отпи глътка горещо кафе.

— Откри ли нещо? — попита тя, оглеждайки внушителния куп листове.

Той избърса устните си със салфетка и придърпа към себе си плътно изписан бележник.

— Шайрин каза, че са му повдигнали обвинение по Член сто и шест.

— Онзи, който автоматично предвижда смъртно наказание.

Той кимна и топна едно картофче в купичката с кетчуп.

— После обаче сто и шести отпада и на негово място се появява обвинението в държавна измяна.

— Това отбелязано ли е в стенограмите?

— Не. Първоначално е само сто и шести, после изчезва.

— Разликата е огромна — отбеляза тя. — Сигурна смърт срещу доживотен затвор.

— Така е. Но ако повдигнем въпроса, отговорът ще бъде само един — в името на националната сигурност.

— Вечното шибано оправдание, когато искат да скрият истината — направи гримаса Нокс.

— Ти би трябвало да знаеш — остро каза той.

— Защо според теб са заменили обвинението с по-леко? — намръщено го изгледа тя. — Възможно ли е брат ти да се е радвал на тайна подкрепа от високо място?

— Не, защото въпреки всичко го осъдиха и го обрекоха да прекара остатъка от живота си в затвора. Що за подкрепа е това?

— Не е точно така, Пулър. В началото са му готвели смъртна присъда, а и престъпленията, в които е обвинен, покриват изцяло тезата за измяна.

— Отговор на този въпрос могат да дадат единствено адвокатът и прокурорът по делото, с които е разговаряла Шайрин.

— Но дали ще пожелаят да се срещнат с нас? Изненадана съм, че са й казали толкова много.

— Тя все пак е военен прокурор, колеги са. Освен това не са й казали всичко. Но ние винаги можем да ги разпитаме в качеството си на следователи по случая с бягството.

— Можем, разбира се. Но те могат да откажат. Тогава ще ги притиснем със съдебна заповед, която адвокатите им със сигурност ще оспорват.