Еликсир в Ада [bg]

Хензел отново се размърда на твърдата седалка, вкопчил дългите си нокти в стола.

— Ако трябва да направя нещо, ще съм щастлив да изпълня заповедта ви, господине — рече вампирът, вторачен в мъжа в черно. — Всичко, което поискате.

— Тогава първо трябва да престанеш да тършуваш по всички ъгли наоколо. Изключително ценя факта, че изяде почти всички плъхове в мазето ми, защото преди време не можах да се отърва от тях дори с помощта на най-силната отрова и на тренирани немски котки. Всичко свърши с това, че от отровата измряха котките. Само че за известно време трябва да оставиш плъховете на мира. Аз все още имам нужда от тях и ти знаеш защо. Постой една седмица на диета, това е личната ми молба към теб.

Както би трябвало да се очаква, вампирът се притесни и започна да човърка носа си.

— Моля да ме извините, господине — простена жално той. — Беше ми много трудно да се удържа… Вие не можете да ме разберете в това отношение… Но ако бяхте опитали само веднъж тази ужасна сушена кръв…

— Никога не съм имал такова желание — разсмя се мъжът в черно.

— Разбира се, разбира се — издърдори Хензел. — Просто исках да кажа, че колкото и да ми е трудно, ще изпълня вашата заповед. От днес нататък плъховете могат да се чувстват в пълна безопасност.

Мъжът в черно го потупа милостиво по бузата. Ама че забавен екземпляр. Ако човек беше с ума си, едва ли би пожелал да си има работа с него, но когато нямаше друг избор, дори не можеше да си мечтае за по-добър слуга. Беше предан и изпълнителен и го поглъщаше с очи като подофицер — майор… И добре че го поглъщаше само с очи. Ако на момчето внезапно му хрумнеше да се съпротивлява, вампирът без проблеми щеше да се справи с него.

Но той беше сигурен, че нямаше да се стигне до насилие и щеше да успее да убеди с добро момчето да стане куриер. В знак на специално доверие дори щеше да го заведе за пет минути в онази стая, до която то до ден-днешен нямаше достъп. И едва ли след гледката там щеше да откаже на молбата му.

Той погледна отново към немигащите, обвити с пелена червени очи на Хензел.

— Не съм очаквал друг отговор и съм доволен от теб — заяви мъжът в черно. — Можеш да си сигурен, че ще бъдеш възнаграден. Вярността ти ще бъде поощрена.

— Ще ми дадат ли още плъхове? — прошепна Хензел, без да е в състояние да повярва на щастието си.

— Плъхове ли? За това ли си мечтаеш? — разсмя се отново собственикът на мазето. — Ако осъществим планът си, ще получиш цял бивол, дори цяло стадо биволи. Ще получиш толкова истинска кръв, че дори няма да можеш да я изпиеш наведнъж. Ще имаш цяло море от кръв.