Еликсир в Ада [bg]

Той бавно извади с два пръста като джебчия едната от навитите на руло снимки от кутията и я разгърна. Личността, срещу която бе изписана голяма четворка, не бе позната в Града може би единствено на слепите и глухонемите. Ако срещнеш този човек на улицата, цял живот не би го забравил. Нямаше нищо по-просто от това да се добере до него, но първо трябваше да проучи комплекса, в който се намираше обектът, защото не бе изключено Ведомството да е сложило охрана на най-популярните личности. Макар че, погледнато обективно, на кого беше помогнала тази охрана? В Града всеки ден пристигаха бизнесмени и политици, надупчени с пистолети със заглушители или взривени от бомби с часовников механизъм.

Единственият проблем се състоеше в това, че този човек не живееше сам в стаята си. Но трябваше да напрегне малко ума си и щеше да намери изход от ситуацията. Килърът потри ръце, предвкусвайки неизбежната среща с обекта. Интересно, как ли щеше да мине всичко? Дали щеше да се съпротивлява, или щеше да се остави на съдбата с овче покорство? Скоро щеше да разбере това. Защото Поръчителят деликатно бе помолил да се заеме с отстраняването на обекта колкото се може по-бързо и той нямаше намерение да го разочарова. Все пак беше приятно да си има работа с него. Веднага си личеше, че е интелигентен човек, който моли, а не заповядва.

Когато разгърна втората снимка, го обзе неописуема радост. Прекрасно! Обектът отново беше жена. Това не беше работа, а истинско удоволствие. Вестникарите и телевизионерите щяха да затънат в тресавище, докато обсъждат как е нанесъл поредния удар на жертвата. Само че прякорът „Ангел на смъртта“ никак не му харесваше. Звучеше банално. Но как би могъл да очаква фантазия от журналистите? На Джак Изкормвача му се бе наложило да си измисли прякора сам и да изпрати писмо във вестника. Сега вече беше ясно защо.