Тайно разрешение
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайно разрешение». Краткое содержание книги:
Американското военно командване изпраща в базата в Тузла майор Шон Дръмънд, бивш участник в звено за специални операции и настоящ военен адвокат, да установи извършено ли е престъпление. Подпомогнат в разследването си от двама опитни юристи — адвокатката Лиса Мороу и прокурора Джеймс Делбърт, — той попада на заговор с ужасяващи мащаби. Версиите на обвинените Зелени барети дотолкова си приличат, че неволно пораждат съмнения за протекция от най-високо място. В хода на следствието изтича информация и стига до Овалния кабинет. Член на екипа на Дръмънд работи за интересите на правителството, но не и за установяване на истината. Представители на федерални агенции фалшифицират данни. Амбициозен репортер от голям вашингтонски вестник е намерен удушен с гарота няколко дни след пристигането си в базата. Някой не иска истината да бъде разкрита… следите водят към най-високите етажи на властта.
Широко прокламираните в армията принципи за дълг, чест и вярност към родината понякога се нарушават, и то твърде драстично. Твърди се, че това се прави в името на по-висша цел. Но има ли цел, която да оправдава убийството?
— Ей, докторе, още нещо.
— Да?
— Спомняш ли си, че те помолих да провериш колко от сърбите са загинали от други рани, а не от куршумите в главата?
— Естествено.
— Успя ли да го направиш?
— Направих приблизителна оценка. Чакай да проверя… Чух как разлиства някакви хартии, после каза:
— А, ето го. Вероятно двайсет и пет от тях са загинали от рани, получени преди тези в главата.
— Двайсет и пет?
— Е, не мога да се закълна в точния брой. Все пак не разполагам с телата, за да ги изследвам както трябва.
— Значи тези двайсет и пет и без това са щели да умрат?
— О, боже. Може би не съм разбрал въпроса. Двайсет и петте са щели да умрат почти веднага. Но част от останалите също са щели да умрат със сигурност. В подобни случаи има твърде много фактори, за да се направи точна оценка. Качеството на първата помощ. Времето, преди да успеят да ги закарат в подходящо болнично заведение. Квалификацията на лекарите в него.
Сърцето ми изведнъж заби учестено.
— Виж, докторе. Трябва да ми кажеш съвсем ясно. Двайсет и пет мъже са били убити на място, така ли?
Той замълча за момент и аз едва не счупих ръба на бюрото си, толкова силно го стиснах.
— Не на място — каза той най-сетне и пулсът ми започна да се връща към нормалните си стойности. — Бих го формулирал така — продължи лекарят. — Двайсет и петима от сърбите са били ранени толкова тежко, че са щели да издъхнат до три минути. Други четирима са били в критично състояние, но ти ме предупреди, че точният брой на убийствата, извършени от хората на Санчес, може да се обсъжда в съда. Затова не ги включих в общия брой. Ако бяха получили подходяща медицинска помощ, някои от тях може би са щели да се задържат още малко.
Мълчах толкова дълго, че накрая Макаби каза:
— Там ли си още, майоре?
— Тук съм, докторе.
— Извинявам се, ако не съм подготвил нужната оценка. Само ми кажи какво ти трябва и ще работя цяла нощ, ако се наложи. Ще докарам допълнителни…
— Не, докторе. Точно това ми трябваше. Сигурен ли си в цифрите?
— Разбира се. Дори закръглих към по-сигурния брой. Всъщност е доста вероятно двайсет и седем или двайсет и осем да са загинали на място. Ако се съди по раните, засадата е била крайно жестока.
— Питам още веднъж, докторе. Сигурен ли си в бройката?
Гласът му придоби нотка на отчаяние.
— Майор Дръмънд, аз съм завършил медицинската академия „Джон Хопкинс“. Работя като патолог от шестнайсет години. Смятам, че мога да определя кога една рана е толкова тежка, че да предизвика мигновена смърт.
— Благодаря — казах и затворих.
Бях потресен. Добре де, може би не точно потресен, но нещо подобно. Със сигурност бях изумен. Джоунс беше казал, че когато „Омега 36“ пристигнали на мястото на засадата, се обадили в щаба и докладвали за седемнайсет убити и осемнайсет оцелели. А според Макаби двайсет и пет от общо трийсет и петима сърби със сигурност вече са били мъртви. По този начин оставаха максимум десет оцелели. А като се броят и онези три-четири критични случая, може би по-малко от десет. Само пет или шест може би.
Да кажем, че „Омега 36“ са пристигнали на мястото на засадата веднага след като се е изтеглил екипът на Санчес. Може би оттам идваше разликата. Опитах се да си го представя. Екипът на Санчес е започнал битката с взривяването на двете мини, заровени на пътя. Така сигурно са убили шофьора на първия камион и няколко от войниците в каросерията. После хората на Санчес са открили огън по колоната с „М16“ и картечници. Сърбите волю-неволю са наизскачали от камионите и колите и са залегнали зад тях. Тогава е била взривена смъртоносната редица от мини „Клеймор“. И всичко това е станало за една ужасна минута.
При засадите първата минута е пълен хаос. Тогава се пролива повечето кръв. А доколкото си спомнях от огледа в моргата, голяма част от труповете бяха разкъсани от онези мини. После, според Санчес и хората му, са изминали пет до седем минути, в които сърбите отговаряли на огъня. Да си представим, че по време на престрелката са били убити още няколко. Към този момент обаче повечето от тях са били зад прикритие и също са стреляли. Хората на Санчес също са залегнали, стреляли са по-спорадично и с по-малка точност. Освен това Перит е осигурявал периметъра, а лекарят Грейвс е бил отзад, така че Санчес е разполагал само със седем стрелци на мястото на засадата. Броят на убитите в този период съвсем е намалял.
Макаби беше сигурен, че двайсет и пет или дори двайсет и девет от сърбите са загинали до три минути след получаването на раните. Той разбираше от тези неща. Знаеше кои органи трябва да бъдат увредени, кои артерии да се прекъснат и кои крайници да бъдат откъснати, преди човешките мозъци и сърца да обявят фалит. Така ставаше физически невъзможно „Омега 36“ да са пристигнали на мястото на засадата навреме, за да заварят осемнайсет оцелели.