Бъдещето на труда (Дилемата за заетостта)
- Автор: Джиарини Орио, Лидке Патрик М.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олег Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бъдещето на труда (Дилемата за заетостта)». Краткое содержание книги:
До днес Римският клуб публикува ежегодни доклади, тенденцията в които е преминаване от първоначално диагностициране към предписване на ефективни рецепти. Настоящото изследване „Бъдещето на труда“ е поредното доказателство.
В края на втората фаза забелязваме, че броят на хората, прилагащи труд, спада постепенно. Става въпрос за време, когато пенсионирането става основен фактор при решаване на продължителността на работното време и интензитета на икономическата активност. Все повече хора успешно напускат трудовия пазар и искат да отделят време на някакви други дейности, вместо на платен труд.
4.11.2. Образованието и трудът в хода на новия жизнен цикъл
Ако приемем идеята, че трудовата интензивност е свързана с индивидуалните преференции за лична трудова интензивност, ще стигнем до една крива, подобна на кривата, обозначаваща „лични предпочитания“ в предишната таблица. Това е една опростена изразена форма на активността на съответните нации дотолкова, доколкото тя показва един рязък старт при началото на трудовата дейност и затова трябва да се оценява по същество повече като качество, а не като количество.
(Графики от стр. 173 за традиционния жизнен цикъл при монетизираната икономика и новия жизнен цикъл при „цялата“ икономика)
В глава 3.2.3. „Труд, активност и жизнен цикъл (от младини до дълбока старост)“ ние вече описахме различните фази на активност в човешкия живот. Сега ще предложим една алтернативна система за разпределението на работата и трудовата интензивност, които са по-удобни и посрещат по-адекватно нуждите на хората през различните етапи на трудовата им активност. През първата, образователна фаза в гимназиалното образование трябва да се въведе временното предлагане на труд и то на официално ниво. С това младите ще получат трудов опит без да бъдат подлагани на онзи стрес, който се преживява при получаване на неподходяща работа успоредно с обучението. Същевременно това ще бъде едно — поне частично — облекчение на някои финансови проблеми. Въвеждането на временен труд в образователната система ще заздрави връзките между теория и практика и ще създаде по-тесни връзки между образователните институти и останалата част на икономиката.
Във втората фаза промените в трудовия интензитет като цяло са малко, а алтернативната система на „многослойна“ заетост ще засегнем по-нататък в подробности. Тази фаза обаче затихва постепенно, а не свършва рязко. Все повече възможности ще има за по-възрастните да се пенсионират постепенно чрез намаляване на трудовия товар според личните им предпочитания и нужди. На 60 годишна възраст могат да очакват да живеят още около двадесет години и постепенното им откъсване от трудовия процес може да е от значителна полза за установените три основи на социалната осигурителна система. Ще се намали и демографският стрес върху системата „плащай в движение“ при застаряващите общества. Доброволната работа, на която вече сме свидетели, може да се увеличи като заместител на по-рано платения труд, понеже ще има доста възрастни хора, които биха желали да останат активни без обезателно да искат — или да имат нужда — да им с заплаща за усилията.
И през трите фази, но в различна степен, имаме нужда от образование и преквалификация. И по-рано обяснихме: непрекъснатото образование е необходимо, за да остане човек активен на трудовия пазар и за да може да посрещне нуждите и изискванията на едно все по-сложно и все по-бързо развиващо се общество.
4.11.3. Временната заетост за младите в периода на формалното им обучение
Липсата на опит е голяма пречка и проблем за младите, навлизащи в пазара на труда. Този проблем е независим от образователното ниво и той става по-сериозен с увеличаването на възрастта. Според OECD младите хора с по-сериозно образование имат повече шансове да намерят работа в повечето страни на света. Независимо от това, на много места — особено Италия, техните шансове за работа са пет пъти по-ниски в сравнение с работници с опит и еднакво образователно ниво.
Изискването за по-добро и по-високо образователно ниво не трябва да лишава младите хора от възможността да трупат трудов опит. Определено се чувства нуждата от усъвършенстване на прехода „училище — труд“, особено като имаме предвид ситуацията, в която са много страни сега: приключването на образователния процес в страни като Германия и Швейцария е достигнало средната възраст от 25 години. Традиционната система на последователност, при която редовното обучение се следва от влизане в пазара на труда, сега изглежда като второстепенна алтернатива. Една паралелна система, при която временната заетост е интегрирана в учебния процес, изглежда по-обещаваща. Така наречената система на „двойно чиракуване“, въведена в Австрия, Германия и Швейцария, при която болшинството младежи се ангажират в обучение, организирано и провеждано от работодатели, които посещават и преподават в учебните заведения ден-два годишно е пример за ново образователно ниво. За съжаление, въвеждането на такава система на трето ниво не привлича много внимание. Обикновено ангажират студентите във временен „стаж“ — система като „двойното чиракуване“ при висшистите почти не съществува.