Бъдещето на труда (Дилемата за заетостта)
- Автор: Джиарини Орио, Лидке Патрик М.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олег Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бъдещето на труда (Дилемата за заетостта)». Краткое содержание книги:
До днес Римският клуб публикува ежегодни доклади, тенденцията в които е преминаване от първоначално диагностициране към предписване на ефективни рецепти. Настоящото изследване „Бъдещето на труда“ е поредното доказателство.
Повишеният интерес и правителствената намеса в последно време доведоха до разработване на редица мерки, целящи създаването на временни работни места — за повече от един човек или не, и да се защитят правата на „временно заетите“ в много страни. Има страни, които дори разработиха система за финансово подпомагане на онези, които създават „временни“ работни места в частния сектор. Във Франция контрибуциите на работодателите към общественото осигуряване в момента са намалели с 30% заради новите „временни“ работни места. Общественият сектор може да играе водеща роля като реагира на исканията за по-гъвкаво работно време въобще и допълнително работно време в частност.
Като привлекателна инициатива за търсене на алтернатива на неминуемите излишъци, развитието на частичната заетост е еднакво възможно в държавния и в частния сектор. Временната работа в обществения сектор нараства в много страни и сега представлява значителна част от наетия състав — например в Швеция, където между 40 и 50% от жените работят на „частично“ работно време. За частите на земеделски сектори Европейската общност е установила, че 31% от жените, но само 4% от мъжете през 1992 г., са били заети в „частична“ работа. Независимо от това че много мъже работят на непълен работен ден, жените са тези, които съставляват огромното мнозинство — около 85% в ЕС.
Предимствата на работата на непълен работен ден (частичната заетост) са много и то за всички участници в процеса. Освен това, което вече споменахме, развиването на тази заетост увеличава броя на работещите хора, като по този начин се убива напрежението между заети и безработни. Може да се каже още, че работещите на непълно работно време са по-продуктивни от останалите и по-мотивирани поради по-слабото влияние на умората, по-ефективна организация на труда и повечето свободно време, на което те се радват. Подобрените възможности за частична работа могат да привлекат различни обществени групи, част от които иначе не биха влезли в редовете на работещите, като така ще се увеличи производствения капацитет на обществото при намаляване на безработицата. Става въпрос за омъжени жени с или без деца, пенсионери, търсещи постепенно намаляване на трудовата натовареност, по-стари работници с разнопосочни интереси и студенти, набавящи си средства, както и редица други.
4.11. Трудът в периода между 18 и 78 години
4.11.1. Интензитета на труда в периода 18 — 78 годишна възраст
За да установим сегашния интензитет на труда, трябва да изследваме трудовото участие на хората в монетизираните трудови пазари. Това е отношението на активното население, т.е. хората от двата пола, които доставят нужния труд за производството на стоки и услуги, независимо от служебния им статус, в сравнение с общия брой хора в дадена възрастова група. Колкото е по-висок делът на активното населени в специфична възрастова група, толкова по-висок е трудовият интензитет. Въпросният интензитет е субект на даденото законодателство, социалните настроения и индивидуални решения.
(от стр. 171 — графика на активното население според Световната организация по труд за 1995 г.)
Както виждаме, има явно засилване на икономическата активност в групата 15 — 24 годишна възраст в резултат на приключването на процеса образование (средно или третично, както казахме по-рано). Преди 15-годишна възраст поне в индустриализираните страни активността на трудовия пазар е незначителна. Това рязко се променя при свършване на учебния процес и индивидите започват работа в зависимост от личните си предпочитания и наклонности. По-нататък трудовият интензитет е относително стабилен в продължение на няколко десетилетия. При мъжете частта на икономически активните хора обикновено достига над 90%, докато при жените цифрата е сравнително по-ниска. В зависимост от интегрирането на жените в трудовата дейност в различните страни нивото на тяхното участие рядко надминава 75%. През това време участието на жените показва едно твърде характерно спадане до много ниски нива във възрастовата група между 30 и 39 години. Едно от очевидните обяснения тук е желанието на жените да отделят това време на домакинството и на отглеждането на деца.