Мъжът на моите мечти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: sherring cross #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът на моите мечти». Краткое содержание книги:
Предрешен като слугата Джефрис, за да избегне смъртоносен дуел с най-добрия си приятел, Амброуз е омагьосан, но и разярен от дръзката червенокоска, домогваща се до дворянската му титла. Без да разкрива истинската си самоличност, младият дук решава да осуети плановете на Мегън, но дори не предполага, че чаровната користолюбка ще се окаже единствената жена, за която самият той ще мечтае да се ожени.
Но би могла и да намериш помощ още зад първия ъгъл.
Какъв ъгъл? Ако не си забелязала, наоколо е пълна пустош.
Няма ли поне да опиташ?
Естествено, че ще опитам. Ако чакам Девлин да дойде да ме спаси, ще си остана завинаги в Шотландия. Но ако се загубя и умра от глад, вината ще е твоя.
Не бях аз тази, която току-що отказа да яде, въпреки че стомахът й стържеше от глад.
Беше въпрос на принципи.
Какво общо имат принципите с плановете за бягство?
— Макдуъл, гладна съм.
30
— Спиш ли, девойче?
— Какво значение има? — изръмжа Мегън, без да се обръща към легналия точно зад гърба й Локлан.
Той трябваше да спи. Струваше й се, че вече са изминали часове, откакто търпеливо бе зачакала разбойниците да заспят. Другите двама мъже отдавна бяха захъркали, но Локлан лежеше подозрително тихо, а Мегън не искаше да рискува, когато ставаше въпрос за свободата й. Беше твърдо решена да чака, докато не се увери с абсолютна сигурност, че и той е заспал. Затова въпросът му, който й показа, че е все още напълно буден, я разяри.
— Мислех си…
— Това е един твой много лош навик, Макдуъл — сряза го тя сухо. — Трябва да се откажеш от него.
— А ти имаш лошия навик да правиш всичко възможно, за да изкараш човек от кожата му.
— И успявам ли?
Бандитът замълча за момент, изкушавайки Мегън да се обърне и да го погледне, но тя устоя на изкушението. И тогава иззад гърба й долетя тихият му смях. Нима имаше нещо, което този мъж да не намира за забавно? Беше същия като Девлин — не само че никога не се обиждаше, ами и винаги бе във вбесяващо добро настроение. Почти бе невъзможно да се сърдиш на човек, който постоянно се усмихва или се смее. Почти.
— Хрумна ми, девойче, че може би не смяташ желанието ми да се оженя за теб за искрено.
— Напротив. Още щом ме тръшна върху коня си проумях, че си напълно искрен.
— Не съм те тръшнал — възпротиви се той.
— Задните ми части не са съгласни с теб. — Продължително мълчание. И после:
— С удоволствие бих направил масаж на…
— Не… си… го… и… помисляй!
Нов изблик на смях. Мегън стисна зъби.
— Много добре, но да знаеш, че не бих го предложил на всяка жена.
— Да не би това да означава, че представлявам нещо по-особено за теб? — изсумтя тя. — След като се познаваме едва от няколко часа?
— Няколко секунди ми бяха напълно достатъчни. Предупредих те — ти открадна сърцето ми.
По-добре побързай да насочиш разговора в друга посока. Подобни думи като нищо ще ти завъртят главата.
Главата ми не е колело, че да се върти. И не се меси там, където не ти е работа.
— Не вярвам в любовта от пръв поглед, Макдуъл. — Това беше лъжа, защото случаят с Тифани доказваше, че такава любов е напълно възможна. — Виж, похотливостта…
— Думите ти ме обиждат, скъпа.
— Време беше.
Локлан избухна в смях.
— Иска ми се да можеш да осъзнаеш колко добре ще се разбираме, когато гневът ти поутихне.
— Кой казва, че съм разгневена? Не съм. Винаги съм си такава начумерена. Това е защото съм отвратително разглезена. Питай Девлин… Е, всъщност е малко късно да го попиташ, но той би потвърдил думите ми. Той даже ме нарича „зверче“.
— О, нищо чудно тогава, че не го харесваш — отвърна Локлан с тон, който казваше: „Това и очаквах от него.“
— Вече ти обясних — отчаяно възкликна Мегън, като се извърна към него в желанието си да му даде веднъж завинаги да се разбере. — Аз обичам…
В същия миг устните му се впиха в нейните. Беше забравила колко отблизо идваше гласът му, но разбойникът явно само бе изчаквал подходящия момент, за да я предизвика да се обърне с лице към него и да я целуне.
За момент Мегън изпадна в шок. Не защото се бе осмелил да я целува — от един проклет крадец можеше да се очаква всичко, — а защото беше толкова хубаво, почти колкото… не, не толкова хубаво. Не изпитваше онази тръпнеща, възбуждаща наслада, която чувстваше при целувките на Девлин. Което не означава, че не изпитваше нищо. Просто усещането не бе тъй прекрасно и опияняващо.
— Престани, Макдуъл — каза тя, като отблъсна шотландеца.
Той й се усмихна без капка разкаяние.
— Не можеш да отречеш, че ти хареса.
— Мога… но няма да го направя — чистосърдечно призна Мегън. — Това обаче няма никакво значение. Да не би да си забравил, че нося в утробата си дете от друг?