Плажът „Омаха“
- Автор: Хорн Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Плажът „Омаха“». Краткое содержание книги:
Изчезнал е Мартин Грийн от Комисията по разузнаване към Американския сенат. ФБР твърди, че случаят засяга националната сигурност. Още повече, че председател на тази комисия е сенаторът Уорън Йънг — надеждата на управляващата партия да се задържи в Белия дом. Един шпионин под носа му може да го провали.
Скоро Филип Баркли открива, че почти всеки, когото търси във връзка с Мартин, умира или изчезва. Неговото разследване го отвежда в Ню Йорк, в Аризона и Флорида. И назад във времето към едно съмнително самоубийство, станало преди половин век. Някакъв тайнствен кукловод прави всичко възможно, за да попречи на Баркли и неговата партньорка от ФБР да открият истината… дори това да означава поредно убийство.
Един оригинален трилър с толкова изненадващи обрати и остри завои, с колкото е осеян и пътят към Белия дом.
— Измисли ли го? — попита той, сипвайки в чашата си половин пакетче изкуствен подсладител.
— Не, още съм в началната точка. Уорън Йънг беше в Банковата комисия, когато включиха Грийн да работи по швейцарските банки. Част от работата му беше да проучва архивите.
— Помня, че имаше нещо около швейцарските банки, но не знам подробности.
— Докато бях още в Сената, присъствах на няколко заседания. Когато нацистите взели властта, много хора прехвърлили парите си в Швейцария, включително и хиляди евреи, по-късно избити по време на Холокоста. Когато след войната наследниците им се опитали да получат достъп до влоговете, швейцарските банки най-често се правели на глухи и продължили така цели петдесет години. Разследването извади на бял свят цял куп неприятни разкрития и нанесе тежък удар върху репутацията на Швейцария. В резултат банките отстъпиха. Съгласиха се да проучат замразените сметки и отделиха над един милиард долара за обезщетение на наследниците.
— И смяташ, че това свързва по някакъв начин Грийн, Уорън и Соня?
— Да, така смятам. Соня е оцеляла от Холокоста. Заседанията разглеждаха събитията през Холокоста. А Мартин неотдавна се е разровил из тези събития.
— Струва си да проучим въпроса.
— Този вариант ми харесва повече от шпионажа, но не знам накъде да тръгнем.
Максорли отпи глътка кафе и се замисли. Сервитьорката донесе рохки яйца за него и омлет за мен.
— Е — каза накрая той, — дай да опитаме по друг начин. Има стотици престъпления и милиони начини да бъдат извършвани, но мотивите са само една шепа и списъкът им не се е променял още от времето на Адам и Ева. В общи линии винаги опира до пари, власт, любов и отмъщение, а ти вече отхвърли любовта.
— Откъде да започнем?
— От вечния фаворит. Твоят скандал около финансирането на кампаниите е бил за пари. Комисията Кнап също. Дай да видим каква роля играят парите в нашия случай.
— Швейцарските банки имат пари.
— Много пари.
— Заседанията бяха за влоговете на жертвите от Холокоста.
— За това после. Запитай се каква връзка имат парите с главните действащи лица.
— Най-напред Грийн.
Максорли поклати глава.
— Той не е действащо лице, а следовател като нас. Карай по-нататък.
— Е, след това идва Уорън. Готви се за президент, а кампанията гълта купища пари.
— Той ги има, или поне баща му ги има.
— Вярно, но не може да ги използва за президентската кампания. Трябва да търси пари отвън.
— Защо?
— Първо, както всички останали, баща му е ограничен от закона какви суми може да дава пряко за кампанията на сина си. Уорън може да харчи лични пари без ограничения, но тогава ще изглежда като богаташко синче, опитващо се да си купи поста. Самофинансирането е изпробвано в кампаниите за конгресмени и понякога дава резултат, но винаги е проблематично и отнема гласове.
Максорли кимна.
— Логично. От мен глас няма да получи. А какво общо имат швейцарските банки?
— Ще ти кажа нещо интересно, Джо. Като кандидат за президент Уорън изскочи изневиделица и измести далеч по-перспективни фигури, включително и самия вицепрезидент. Беше същинска машина за събиране на дарения. Докато другите се опомнят, Уорън вече трупаше чекове от партийните големци и най-важните организации.
— Как стана така?
— Знаеш ли разликата между „твърди пари“ и „меки пари“?
Той се усмихна.
— Да не става дума за монети и банкноти?
— Термините идват от финансовото законодателство за кампаниите. „Твърдите пари“ са предназначени пряко за кампанията на кандидат за държавна служба и има строги ограничения кой и колко може да дава. „Меките пари“ се даряват на политически партии за общи разходи и няма ограничения. Партиите ги използват много ефективно за пропаганда по дадени теми като аборта или здравеопазването, което на свой ред помага или вреди на определени кандидати. Използват ги и по други начини в полза на своите хора. Днес големите партии събират повече меки пари, отколкото твърди, а политиците, които умеят да накарат хората да си развържат кесиите, трупат чекове и подкрепа.
— И Уорън е такъв политик.
— Докато се готвеше за президент, той обиколи страната, събра невероятно количество меки пари и огромен брой хора са му много задължени. Казват, че ако бъде номиниран, ще спечели още преди да се зададат първичните избори.
— Откъде идваха парите?
— Откъде ли не. Личности, комитети и събирачи на дарения, които натрупаха астрономически суми. Всички си мислят, че началният тласък е дошъл от връзките на баща му.