Специалист от Сицилия
- Автор: Луис Норман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Желяз Янков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специалист от Сицилия». Краткое содержание книги:
Жизнерадостен по природа, Спина изведнъж се почувствува стар и го налегна мъка. Просто не му се вярваше, че е дошло времето, когато банда смрадливи латиноамериканци могат да набъхтят сина на сицилианеца, от който някога трепереше цялото източно крайбрежие, и никой не си помръдва пръста да го защити или да отмъсти за него.
— Момчето при теб ли е сега? — попита тоя. Тънкият сенилен глас на дон Винченте долетя през пращенето по линията:
— Живее при Марк Ричардс и жена му. Искам да кажа, Ричоне… онзи момък, който ти ми изпрати. Няма да повярваш, като чуеш защо. Някой — не е важно кой — е платил на тези пуерториканци да очистят Виктор, а когато разбраха, че той все пак не е пукнал, изпратиха писмо, че ще го причакат, щом излезе от болницата. Решихме, че за него ще е по-безопасно в града, където Ричардсови ще се грижат за него, отколкото при нас в гората.
— Боже мой! Ужасна работа, Вин. Никога не съм мислил, че ще доживея деня, когато тайфа имигранти ще ни се качи на главата.
— За себе си мога да се погрижа, Салва, знаеш много добре, но не мога да си позволя никакви рискове с Вик. Те не само размазаха лицето му, засегнат е мозъкът му. Говори сега като осемдесетгодишен старец. Както ми обясниха, в черепа му се образувала някаква течност. Не може да стои прав, заваля се. Първите две седмици край леглото му денонощно имаше две болногледачки, поддържаха живота му със системи и с разни тръби в носа му. Когато свалиха превръзките и ми разрешиха да го видя, помислих, че е станало грешка. „Сигурни ли сте, че това е синът ми?“ — попитах аз. Той само бръщолевеше нещо неразбрано. Плаках като дете.
— Сигурно си се чувствал ужасно. Бих искал да помогна някак, Вин.
— Впрочем, надявах се на това. Виктор засега е при Ричардс, но нещо ми говори, че нещата там не са както трябва. Ричардс е славен момък, но жена му не се трае и май не е много привързана към момчето.
— Защо не го пратиш при мен за един-два месеца, Вин? А и Ричардс може да дойде с него. Виктор ще се попече тук на слънце, ще отпочине, ще набере сила. Между другото, в тази страна не обичат много пуерториканците, така поне разбрах.
— Надявах се, че ще помогнеш, Салва. Може би ще се възползвам от предложението ти. Щом като е в състояние да пътува, а? Само за месец-два. Да не му се случи нещо.
— Виктор е умно момче — каза Спина. — Понякога се чудя дали имаш представа колко умно е това момче. Ще се радвам да ми погостува.
Виктор пристигна три дена по-късно, придружен от Марк Ричардс, и Спина го настани на безопасно място в едно ранчо в Пинар дел Рио, собственост на негов кубински приятел. Тук Виктор спеше до късно, упражняваше се в стрелба с пистолет, като стреляше мишелови, вечер ходеше на кино или на бой с петли и за удивление на домакините, не обръщаше внимание на хубавичките девойки, които сами посещаваха бара и други заведения. В спокойния отморяващ тропически климат той започна бързо да възстановява силите си. След няколко дни се сприятели със собственика на един гараж в близкото село, който му разреши да извършва от време на време дребни ремонти по колите на негови клиенти.
Марк ангажира стая в хотел „Севиля“, а няколко часа по-късно Спина го покани в кантората си, която гледаше към гробището. Когато стисна ръката на Спина, Марк почувствува как по собствената му ръка пробягна тръпка.
— Дон Салваторе — промълви той.
— Стига с това „дон“ — каза Спина и прегърна Марк през раменете. — Добре че дойде така бързо, Марк. Какво мислиш за Вик?
— Ще бъде окей — отвърна Марк.
— Разбира се. И да ти кажа още нещо. Този пердах му беше нужен, от него ще има само полза. И мен ме натупаха, когато бях колкото него. Единадесет счупени кости, но ми подействува добре. Знаеш ли какво? Станах малко философ по този начин, а това никак не вреди. — Мургавото лице на Спина се набръчка в усмивка, когато си спомни с гордост и умиление как го бяха изхвърлили от колата в някакво празно място, смятайки го за мъртъв. Раните зараснаха, болката отдавна беше забравена, но тази преживелица беше го инжектирала с една неуморима способност за съпротива, която не бе му изневерила и до днес.
— Как мислиш, ще излезе ли нещо от него? — попита той.
— Всичко ще бъде окей — повтори Марк.
— Престани, за бога, с това „окей“! — ядоса се Спина. — Защо непрекъснато трябва да дърдориш като американец? Искам да зная какво наистина мислиш.
Марк покорно изреди в ума си по италиански качествата на Вик, сетне изложи заключенията си на английски:
— По ум той се е метнал на баща си и в крайна сметка ще стане добър организатор. Предпочитам да се опра на него, отколкото на който и да било друг. Вече не е самохвалко, но още не умее да се владее. Това е, което трябва да научи.