Възходът на Атон
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възходът на Атон». Краткое содержание книги:
Отидох при Езерото на чистотата и седнах на брега. Не можех да повярвам изведнъж на всичко, което бях чул. Исках да го осмисля и да го подредя в представите си. Чух стъпки, но не се обърнах.
— Е, Маху, много ли неща научи? — приклекна до мене Ай.
— Немалко — споделих с него всичко, с изключение на новината за Собек.
— Какво ли е накарало тази торба с тайни да се разприказва така пред теб?
— Преди време имахме общ приятел.
— Ха! Не знаех, че имаш такива предпочитания. А какво ще предприемеш срещу Изития?
— Какво би ме посъветвал?
— Да изчакаш! — изправи се Ай и махна да го последвам. — Поне известно време. Така бих сторил и аз. След като враговете ни са решили да убиват, знаеш ли кой би могъл да е убиецът? — поклатих отрицателно глава, а той добави, подхилвайки се: — А аз знам. Но и той ще трябва да почака. Обичам да слизам до Нил и да гледам как земеродните рибарчета в черно и бяло връхлитат като мълнии към водата. Толкова са бързи, че трябва да съсредоточиш цялото си внимание, за да ги забележиш. Понякога ги няма дълго време; тогава решавам, че са отишли на друго място. А когато се появят изведнъж, любопитството ми пламва още по-силно.
— Нима си дошъл да ми разказваш за земеродните рибарчета в най-глуха нощна доба?
— Празникът е към края си — обърна се Ай към светлината, която идваше от прозорците на двореца. — Приятелите ти ядоха и пиха повече, отколкото могат да носят. Сега чакат помощ от слугите си. Хоремхеб обаче се надува, като че е на голям парад. Маху, не бива да го изпускаме от поглед: него и Рамзес. Сърцата на двамата бият ведно, а тези сърца са пълни с коварство.
— Да внимаваме за рибарчетата ли?
— О, да — подсвирна тихичко Ай. — Главният писар Хюйи дойде с покана. Както знаеш, след няколко дни Божествения ще чества Празника на Опет, когато той напуска храма на Амон Ра в Карнак и отива в Луксор. Несравнима с блясъка си церемония, в която фараонът общува с боговете.
— За Рибарче с главна буква ли става дума? — попитах настойчиво, макар и да не очаквах да получа отговор от човек като Ай.
— Движенията на Божествения са също толкова бързи. Той покани с подобаваща снизходителност и втория си син да участва в официалните празненства.
— Господарят прие ли?
Ай ме тупна по рамото и отсече:
— Естествено! Беше длъжен. Поканата важи с пълна сила и за нас.
Широката главна улица, оградена от двете страни със сфинксове със златни глави, бе част от маршрута на празничните шествия между храмовете в Карнак и Луксор. А сега, в последния ден на Празника на Опет, там бе струпан плътен шпалир от хора. Местните жители бяха опразнили Тива; огромните тълпи набъбнаха от посетители от всички градове на царството и отвъд него в тържествения ден, в който фараонът показваше лика си на своите поданици, които се наслаждаваха на славата и мощта на Египет.
Царственото шествие бе предвождано от елитния ескадрон от бойни колесници, чиято украса от сплавено злато и сребро блестеше ослепително. Великолепния седеше в трон от чисто злато и скъпоценни камъни, издокаран с официалните си дрехи на славата, които обаче не можеха да прикрият дебелото му тяло с хлътнали гърди и провиснало шкембе. На главата му бе положена сдвоената червено-бяла корона на Горен и Долен Египет, а в ръцете си държеше жезъла и млатилото. Под дрехите на славата носеше ненес — скъпоценната свещена туника.
На известно разстояние след Аменофис следваше паланкинът на царица Тийи, чието окъпано в благоухания тяло бе вече прогизнало от пот под задължителната церемониална роба от пера на екзотични птици. Тийи носеше тежка корона с рогата на богинята Хатор, но въпреки неудобствата на протокола се усмихваше непрекъснато към приветстващите.
Престолонаследникът Тутмос и Ехнатон, облечени в еднакви плисирани ленени роби вървяха от двете й страни. Носеха подобни на корони кръгли шапки, обсипани със скъпоценни камъни и със сребристи пискюли. Тутмос бе приветстван с шумни изблици на радостни викове и възклицания. Аз ги следвах на чувствително разстояние от бръснатите глави и дочувах мърморенето и ропота на тълпите при преминаването на Ехнатон. Той дефилираше за първи път в празничното шествие пред народонаселението на фараона. По улицата се носеха възклицания на изненада и учудени викове, но и немалко подигравателен смях. Тъй като Тутмос вървеше пешком, Ехнатон се бе оказал принуден да преодолее недъга си и да го следва под палещото слънце с цялото физическо достойнство, на което бе способен. Нефертити не бе поканена — една наистина изтънчена обида! Тя неминуемо щеше да се хареса на тълпите, но в поканата с личния картуш на Аменофис бе пропусната и бе принудена да остане в двореца на Атон. Тя съумя да прикрие умело гнева си с усмивка, след което инструктира Ехнатон как да се движи и държи по време на шествието.