Възходът на Атон

Самоубийството на големия приятел на фараона (Амон) Хотеп, внезапното изчезване на принц Тутмос (Маху твърди, че причината е отравяне, а не някакво ненадейно заболяване), както и също толкова рязкото издигане на по-малкия му брат Ехнатон до върха не се оспорват като исторически факти. Указите на Ехнатон за построяването на съвсем нов град, изоставянето на Тива и настойчивото подчертаване на факта, че се е случило нещо неочаквано и страховито, са все още запазени и валидността им може да се потвърди от наличния материал във всички общоприети учебници и помагала, които са свързани с неговото царуване. Същите източници описват точно полагането на основите на новия град на Големия еретик, а също така случилото се там, като се набляга постоянно върху личностите на Ехнатон и Нефертити, както и върху култа към Атон. В книгата „Нефертити“ на Ивлин Уелс се споменава и за по-мрачни дела, включително за намирането на останки от човешко тяло, погребано в стените на къща в същия град!

Крахът на Ехнатоновото царуване, разгледан встрани от избухването на много жестока чумна епидемия, остава обаче забулен в мистерия. В Берлинския музей се пази прочутата статуя на Нефертити, от която е видна смайващата й красота, макар че там се намира и друга статуя, показваща я като по-възрастна, когато хубостта й е започнала да повяхва. Повечето историци настояват, че между Ехнатон и Нефертити се стига до сериозен разрив, възможната причина за който поне според Маху е раждането на Тутанкатон — единствения син на Ехнатон, роден от митанийската принцеса Хийа. Николас Рийвс цитира в книгата си „Ехнатон: Фалшивият пророк на Египет“ други източници и създава своя теория, според която Нефертити се връща във властта, управлявайки като регент със съпруга си, и дори „създава отново“ себе си като тайнствената Сменхкаре, но само за да се срути от върха внезапно и необяснимо.