След невинността
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: delanzas #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «След невинността». Краткое содержание книги:
Когато се върнаха, къщата бе като разбунен кошер, но Софи знаеше, че ще стане така.
Почувства за миг, че й прилошава от страх, когато слязоха от наетия екипаж и чуха през отворената врата как госпожа Мърдок вика:
— Тя си дойде! Дойде си! Софи е тук!
Едуард не я докосна. Не я бе докоснал, след като отхвърли предложението му за женитба преди шест часа. И не я бе погледнал. Беше й проговорил само преди няколко минути, за да й каже, че трябва да твърдят, че нищо не се е случило. С други думи, щяха да лъжат — защото тя не искаше да се омъжи за него. Едуард изглеждаше ядосан, сякаш очакваше тя да си промени намерението, преди да е станало твърде късно. Но Софи бе приела да участва в плана му.
Софи нямаше избор, трябваше да позволи на Едуард да й помогне да слезе от каретата. Сега докосването му бе така дистанцирано, че тя едва не избухна в сълзи. Сърцето толкова я болеше, че нямаше място за срам или вина. Всички щяха да си помислят най-лошото — и всички щяха да бъдат прави, — но Софи не даваше и пукната пара.
Докато двамата с Едуард се изкачваха по стъпалата Лиза се спусна към тях, потънала в сълзи.
— Софи, слава богу! Добре ли си?
Сестрите се прегърнаха пред вратата.
— Да, добре съм — каза Софи, улавяйки блесналия поглед на Лиза. — Наистина съм добре.
И нейните очи блеснаха от сълзи.
Лиза я погледна после се обърна да погледне и към Едуард, обвинително и недоверчиво.
Сюзан застана пребледняла на прага.
— Трябваше да се досетя — каза тя сурово. — Софи, никой нямаше представа къде си отишла… Божичко!
И тя заплака.
Софи остави Едуард и побърза да прегърне майка си.
— Прости ми — каза тя с разтреперан глас, докато Сюзан проливаше горещи сълзи. Лесно щеше да й бъде да изплаче в прегръдките на майка си всичките си болки, както копнееше да направи. — Едуард ме заведе на разходка, разрази се ураган и останахме в Ойстър Бей.
Сюзан я пусна, премига, за да отпъди сълзите, и се обърна разярена към Едуард:
— Трябваше да се досетя, че вие сте в дъното на тази работа.
— Задръжте малко, госпожо Ралстън — каза Едуард студено. — Нямахме избор, трябваше да останем на острова. Ако се бяхме опитали да се върнем, можеше да загинем. Колата ми бе смачкана.
Сюзан трепна и лицето й изгуби всякакъв цвят.
— Той е прав — каза Софи и това поне беше истина.
Сюзан прегърна Софи през раменете и я привлече към себе си. Лицето й бе изкривено от отвращение.
— Какво сте направили на дъщеря ми?
Изражението на Едуард бе непроницаемо.
— Нищо. Дъщеря ви си е същата като преди.
— Мамо — каза Софи, привличайки вниманието й. — Добре съм. Наистина. Не трябва да се безпокоиш за мене. Едуард беше… съвършен джентълмен.
Тя се насили да се усмихне. Знаеше, че Сюзан е забелязала колебанието. Мразеше лъжата, но да се омъжи при тези обстоятелства щеше да бъде далеч по-лошо.
Софи забеляза твърдия циничен израз в очите на Сюзан и разбра, че тя не й е повярвала.
Бенджамин се появи внезапно на прага, присъединявайки се към събралите се пред входа. Спря до Сюзан с мрачно изражение.
— Софи, добре ли си?
— Да.
Той погледна към Едуард.
— Ще направите ли това, което се полага, сър? Сега, когато я компрометирахте порядъчно?
Едуард замръзна.
Но Сюзан се намеси гъвкаво и докосна ръкава на мъжа си.
— Бенджамин, нищо не се е случило. Познавам дъщеря си, тя няма да ни разочарова… точно както няма да позволи да бъде наистина компрометирана.
И Сюзан се усмихна бодро. Бенджамин погледна жена си.
— Тя увери ли те в това?
— Да. И съм сигурна, че можем да потулим този малък скандал, ако наистина в това има някакъв скандал. — И Сюзан отново се усмихна на Едуард. — Господин Деланза, сигурно сте изморен. Няма ли да влезете да се подкрепите малко? И ти, Софи, сигурно също си изморена. Скъпа, защо не идеш горе да кажеш на Клара да ти приготви ваната? Ще ти пратя топла храна в стаята. Няма нужда да слизаш за вечеря, не и след това изпитание.
Софи знаеше, че майка й е разбрала истината. Не можеше да си представи защо Сюзан поддържа лъжата й. Но това нямаше значение. Беше облекчена, че Сюзан се е заела с нещата и отклонява Бенджамин от ролята на разярен втори баща. Софи не изчака Едуард да отклони предложението на Сюзан.
— Много съм уморена — каза тя. Кимна на Едуард, знаейки, че трябва да се държи като в Шекспирова пиеса. — Благодаря, Едуард, че ме докарахте дотук жива и здрава Съжалявам, ако съм ви причинила някакво притеснение.
Той кимна кратко. Думите му прозвучаха подигравателно.