Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Ражданията са игра на хазарт по толкова много причини.
Докато Фюри вървеше по коридора към взривения асансьор, си мислеше, че родителите му вероятно са осъзнавали какъв нещастен живот би им донесла появата на двама здрави синове. Те бяха строго религиозни привърженици на ценностната система на Скрайб Върджин, проповядваща баланс във всичко. Сигурно не са били съвсем изненадани от отвличането на Зи, защото това е върнало равновесието. Може би точно по тази причина баща му се беше отказал от издирването на Зейдист, след като бе научил, че бавачката е умряла и синът му е бил продаден в робство. Може би Агъни е разбрал, че с диренето си обрича Зейдист на по-тежка участ. Опитът му да го върне беше предизвикал смъртта на прислужницата и беше сложил началото не просто на нещо лошо, но на нещо немислимо.
Вероятно бе обвинявал себе си за това, че Зейдист беше свършил в робство.
Фюри можеше да го разбере много добре.
Спря и огледа чакалнята, в която цареше такъв безпорядък, все едно че беше бар, в който са били сервирани безплатни напитки.
Помисли си за Бела, висяща на косъм заради въпросното равновесие, и тревожно се запита дали проклятието бе спряло да носи адски мъки за семейството му.
Поне беше освободил Кормия.
Магьосника кимна. Добра работа, приятел. Това е първата ти стойностна постъпка. Тя ще бъде много, много по-добре без теб.
20.
Господин Д. паркира зад фермерската къща и изключи двигателя на Форд Фокуса си. Пазарските торби лежаха на седалката до него и той ги взе, когато излизаше. Касовата бележка в портфейла му беше на стойност 147 долара и 73 цента.
Кредитната му карта беше отхвърлена и той написа чек, за който не беше сигурен, че има покритие. Не беше ли също като едно време? Баща му беше майстор в това, да излиза на червено.
Господин Д. затвори с ритник вратата на шофьора и се почуди дали наистина лесърите караха таратайки, за да не се набиват на очи, или защото Обществото на лесърите нямаше пари. Преди време не им се налагаше да се тревожат дали кредитната карта ще бъде приета, или пък че няма да успеят спешно да си набавят ново оръжие. Това беше през мандата на господин Р. като водач. През осемдесетте години. Фирмата направо процъфтяваше тогава.
А сега — не чак толкова. И това беше негов проблем. Може би трябваше да открие какво е станало със сметките, но не знаеше откъде да започне. Текучеството на водачите беше толкова голямо. Кой беше последният с някакви организаторски…
Господин Х.
Господин Х. управляваше добре и имаше къща в гората. Господин Д. беше ходил там веднъж или два пъти. Ако съществуваше някаква информация за банковите сметки, имаше голяма вероятност тя да бъде открита под една или друга форма именно там.
Ала щом неговата карта беше отхвърлена, сигурно същото се случваше и с тези на останалите. А това означаваше, че убийците се снабдяваха с пари по свои си пътища и по-точно като крадяха и задържаха за себе си част от плячката.
Може би ако се заемеше с това, късметът му щеше да проработи и щеше да установи, че парите са налице и просто е станало объркване. Но се опасяваше, че няма да се окаже така.
Отново заваля и той бутна задната врата с мрежата с хълбок, отключи и влезе в кухнята. Задържа дъха си заради вонята от двата трупа. Съпрузите, каквито се оказа, че бяха, продължаваха да играят ужасяващата роля на килим, но хубавото да си лесър беше, че вървиш с вграден освежител за въздух. След миг престана да усеща смрадта им.
Остави пазарските торби на кухненския плот и долови из къщата да се разнася странен звук, тананикане… сякаш беше приспивна песен.
— Господарю? — Или пък някой беше включил радио «Дисни».
Влезе в трапезарията и замръзна на място.
Омега стоеше до разнебитената маса, наведен над голото тяло на рус вампир, който лежеше проснат там. Гърлото на вампира беше прерязано близо до брадичката, но раната беше зашита, и то не в резултат на аутопсия. Бодовете бяха твърде старателни, за да е така.
Дали беше мъртъв, или жив? Не можеше да прецени. Не, почакай, огромните му гърди леко се повдигаха и спускаха.
— Толкова е красив, нали? — Черната полупрозрачна ръка на Омега се плъзна по лицето на вампира. — Русокос. Майката имаше руса коса. А ми беше казано, че не мога да създам поколение. Не и като нея. Но баща ни сгреши. Погледни сина ми. Плът от моята плът.