Мъртви за света
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди — от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
— Говорих с тях, преди ти да дойдеш. Калвин искаше да ти покаже, че е загрижен за теб… по типичен за Хотшот маниер — тихо каза Сам. — А Фелтън е най-добрият им следотърсач, затова го е взел със себе си. Кристъл просто искаше да се включи в издирването заради Джейсън.
Изведнъж се почувствах ужасно засрамена.
— Съжалявам — казах аз, зарових лице в шепите си и се свлякох на най-близкия стол. — Съжалявам.
Сам коленичи пред мен и положи ръце върху коленете ми.
— Няма за какво. Денят беше тежък за теб — успокои ме той.
Наведох се и го целунах по челото.
— Не знам какво щях да правя без теб — спонтанно отвърнах.
Той вдигна поглед към мен и помежду ни се възцари едно особено мълчание, от което дори светлината в кухнята ми се стори по-приглушена.
— Ще се обадиш на Арлийн — усмихна се той. — Тя ще дойде с децата, ще се опита да ти капне алкохол в кафето, ще ти разкаже за кривия ятаган в гащите на Так, ще те разсмее до сълзи и те ще се почувстваш много по-добре.
Бях готова да го разцелувам, че успя да разсее неловкото мълчание и не му позволи да прерасне в нещо по-сериозно.
— Хм, успя да събудиш любопитството ми с частта за Так, макар че не съм много сигурна дали наистина искам да узная подробностите.
— И аз така смятах, но се оказах принуден да чуя историята от игла до конец, докато Арлийн я разправяше на Чарлси Тутън.
Налях кафе в две чаши и сложих до Сам захарницата, заедно с малка лъжичка. После неволно погледнах към стената и забелязах мигащата лампичка на телефонния секретар. Трябваше само да се надигна и да направя една крачка към него, за да натисна бутона. Съобщението беше записано още в пет сутринта. Ама разбира се; та нали бях изключила звука на телефона, преди да се просна изтощена в леглото. Обикновено получавах рутинни съобщения и ги изслушвах с половин ухо — Арлийн ще ме попита дали съм чула някоя клюка или пък Тара ще й е скучно в магазина и ще ми звънне, за да убие малко време, — но това нямаше нищо общо с тях.
Ясният глас на Пам буквално ме изправи на нокти:
„Тази вечер ще атакуваме сборището на Халоу. Върколаците са убедили местните уикани да се присъединят към нас. Трябва да доведеш Ерик. Той е отличен боец, въпреки че не помни кой е. И бездруго ще е напълно безполезен за нас, ако не успеем да развалим магията.“
Ех, тази Пам! Практична до безобразие, както винаги. Защо да не използва Ерик за пушечно месо, щом съществува вероятност той никога да не възстанови паметта си, а заедно с нея и предишната си власт. Тя направи кратка пауза и продължи нататък:
„Вампири и върколаци се съюзяват в битка. А ти, телепатична моя приятелко, ще имаш рядката възможност да видиш как се прави история.“
Щрак. Край на съобщението. Следващото беше записано две минути по-късно.
„Сега като се замисля — продължи Пам, — ми хрумва идеята, че твоите способности могат да са ни от полза в битката. Да, няма да е зле да изследваме този възможност. Това нали е модерна думичка? Изследвам? Така че ела тук веднага щом се стъмни.“
И тя отново затвори.
Щрак.
„Адресът е «Парчман Авеню» 714.“
И пак затвори. Нямаше други съобщения.
— Но как бих могла да участвам в битката им, след като Джейсън все още го няма? — попитах аз.
— Сега ще легнеш да поспиш — каза Сам. — Хайде — той ме изправи на крака и ме заведе до спалнята. — Сваляй ботушите и джинсите, пъхай се в леглото и се опитай да дремнеш няколко часа. Когато се събудиш, ще се чувстваш много по-добре. Остави ми номера на Пам, за да мога да ти се обаждам. Кажи на полицаите да звънят в бара, ако има новини за Джейсън. Ако Бъд Диърборн ми се обади, аз ще имам грижата да ти предам информацията.
— Значи ти искаш да се включа в това? — ококорих се аз насреща му.
— Не, това е последното нещо, което искам. Но мисля, че трябва да го направиш. Това не е моя битка, за съжаление. Аз не съм поканен — Сам ме целуна по челото и тръгна обратно към „Мерлот“.
Интересна позиция, помислих си аз. Особено на фона на вампирската настоятелност, че съм им собственост, която са длъжни да бранят. Почувствах прилив на смелост, който приключи трийсет секунди по-късно, когато си припомних новогодишното си решение — да не позволявам да бъда пребита. А ако отидех с Ерик в Шривпорт, несъмнено щях да видя неща, които не бих искала да виждам, да науча неща, които не бих искала да зная, и в крайна сметка пак щяха да ме пребият от бой.
Но, от друга страна, брат ми Джейсън сключи сделка с вампирите и аз бях длъжна да спазвам условията й. Понякога имах чувството, че целият ми живот протича между чука и наковалнята. Но не исках да изпадам в отчаяние и се успокоявах с мисълта, че много хора на този свят имаха по-тежки проблеми от моите.