Под купола 1 част
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-306-8
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Под купола 1 част». Краткое содержание книги:
— Не — спря го Ръсти. — Първо я разкъсай.
Отначало Лестър не го разбра. После съдра ризата по средата. По това време пристигна и останалата част на полицейския контингент и някои от редовните ченгета — Хенри Морисън, Джордж Фредерик, Джаки Уетингтън и Фреди Дентън — викнаха на новите си извънредни сътрудници да помогнат с избутването на тълпата и осигуряването на свободно пространство около пострадалото момче. Новоизпечените униформени се заеха с изпълнението на задачата, при това доста ентусиазирано. Тези от хората, които не успяха да реагират своевременно, бяха повалени на земята, в това число и знаменитата инквизиторка на кукли Саманта Буши. Сами носеше Литъл Уолтър в бебешко „кенгуру“ и когато тупна по задник, и двамата ревнаха. Рени младши обаче я прекрачи най-безцеремонно и сграбчи майката на Рори. Щеше да събори и нея на земята, ако Фреди Дентън не го беше спрял.
— Не, Младши, недей! Това е майката на хлапето! Пусни я!
— Полицейска бруталност! — извика Сами Буши, която продължаваше да лежи в тревата. — Полицейска бру…
Джорджия Ру, най-новото попълнение в полицейското управление на Питър Рандолф, се приближи заедно с Картър Тибодо (всъщност държеше ръката му). Джорджия притисна крак до едната гърда на Сами — не беше точно ритник — и каза:
— Млъквай, лесбо!
Рени младши пусна майката на Рори и се присъедини към Мел, Картър и Джорджия. Те бяха застанали в редица и наблюдаваха изпитателно Барби. Рени младши последва примера им и си каза, че готвачът е като проклет черен гологан, който все изниква отнякъде. И че би изглеждал чудесно в килията до тази на Сам Мърляча. Помисли си още, че полицейската работа е истинското му призвание; определено се беше отразила добре на главоболията му.
Ръсти взе половината от съдраната риза на Лестър и я скъса още на две. После сгъна едното парче и понечи да го омотае около зеещата рана на момчето, ала в крайна сметка промени решението си и го подаде на бащата.
— Притиснете го до…
Думите му едва се чуха, защото гърлото му беше пълно с кръв от разбития му нос. Ръсти се прокашля, обърна глава настрани, изплю полусъсирена кървава храчка на земята и опита отново.
— Притиснете го до раната, татко. И натиснете добре. Другата ръка на тила и стискате.
Макар че все още беше в шок, Олдън Динсмор вече бе склонен да го послуша и изпълни указанията му. Импровизираната превръзка веднага се обагри в червено, обаче фермерът изглеждаше по-спокоен. Явно задачата да свърши нещо му бе помогнала. Да, най-често ставаше точно така.
Ръсти махна с другото парче плат на Лестър.
— Още! — нареди и пасторът започна да разкъсва ризата си на по-тесни ивици. Ръсти повдигна главата на хлапето и смени първата превръзка, която вече бе подгизнала и безполезна. Щом зърна зейналата очна кухина, Шели Динсмор изпищя:
— Божичко, синчето ми! Горкото ми синче!
Питър Рандолф дотича задъхан, пухтейки като локомотив. Очевидно загрижен за болното си сърце, Големия Джим се тътреше бавно на сериозна дистанция зад него през тревата, която тълпата бе утъпкала и превърнала в широка пътека. Мислеше си за бъркотията, която бе настанала. Занапред гражданите щяха да могат да се събират само след изрично разрешение. И ако той имаше нещо общо с издаването на тези разрешения (много ясно, че щеше да има!), щеше да направи всичко възможно да затрудни максимално процедурата.
— Изтласкайте тези хора още по-назад! — изръмжа Рандолф на полицай Морисън. Хенри се обърна, за да изпълни заповедта. — Отдръпнете се назад, хора! Направете малко място!
Морисън излая:
— Полицаи, стройте се в редица! Избутайте ги назад! Който се съпротивлява, с белезници!
Тълпата започна бавно да отстъпва назад. Барби се поколеба:
— Господин Евърет… Ръсти… имате ли нужда от някаква помощ? Добре ли сте?
— Добре съм — отвърна той и Барби прочете на лицето му всичко, което го интересуваше — парамедикът е добре, само носът му продължава да кърви. Хлапето обаче не беше добре и никога нямаше да бъде, даже и да оцелееше. Ръсти притисна нова превръзка до грозната рана и отново положи дланта на бащата отгоре ѝ.
— Другата ръка на тила — повтори. — Натиснете. Силно.
Барби понечи да отстъпи назад, ала точно в този момент хлапето проговори.
3.
— Вече е Хелоуин. Не можете… не можем…
Ръсти тъкмо сгъваше поредната превръзка, ала щом го чу, буквално застина. Стори му се, че ненадейно се е пренесъл в стаята на дъщерите си и слуша виковете на Джанел: „Всичко е заради Страшната тиква!“