Под купола 1 част
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-306-8
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Под купола 1 част». Краткое содержание книги:
— Питам се дали и следващата неделя ще ни е толкова забавно — отбелязва Барби. Линда Евърет го поглежда. Погледът ѝ в никакъв случай не може да се нарече приятелски.
— Няма да е зле първо да мислиш, а после да приказваш… — скастря го тя.
— Вижте там! — извиква внезапно Роуз. — Това хлапе не бива да кара толкова бързо! Може да се преобърне. Мразя ги тия атевета.
Всички се обръщат към малкото возило с тумбести като балони гуми и гледат как то се носи през избелялата октомврийска трева. Не точно към тях, но определено се приближава към Купола. И то твърде бързо. Двама от войниците чуват приближаващата се машина и рязко се обръщат.
— Олеле, дано не се блъсне! — простенва Линда Евърет.
Обаче Рори Динсмор не се блъска в Купола. Макар че би било далеч по-добре да го направи.
11.
Идеята е като грипен вирус; рано или късно някой я прихваща. Във върховното командване вече я бяха обсъждали; някогашният командир на Барби, полковник Джеймс О. Кокс, бе присъствал на няколко срещи, където бе ставало въпрос за нея. Рано или късно някой в Честърс Мил щеше да бъде заразен от същата идея, ето защо не беше изненадващо, че този някой се оказа Рори Динсмор — най-острият от всички инструменти в кутията на семейство Динсмор. („Нямам си на идея отде го е наследил“ — бе казала майка му Шели, когато синът ѝ бе донесъл вкъщи първия си бележник, пълен с шестици от горе до долу. При това в гласа ѝ се усещаше не толкова гордост, колкото тревога.) Ако момчето не живееше извън града — и ако имаше компютър, — по всяка вероятност щеше да е част от приятелите на Джо Макклачи.
На Рори му беше забранено да се включва в празненството, молитвената среща или протестната демонстрация; вместо да яде подозрителен хотдог и да събира такса за паркинг, баща му беше наредил да стои вкъщи и да дои кравите. А щом привършеше, трябваше да намаже виметата им със специален балсам — работа, която ненавиждаше от дън душа. „А след като ги намажеш хубавичко, че да лъснат — завърши с инструкциите Олдън, — премести обора и нареди там ония бали сено.“
Всичко това бе част от наказанието, което му бяха наложили, задето се бе приближил до Купола вчера — след като баща му изрично му бе забранил да го прави. И не само се бе приближил, ами и бе почукал по невидимата повърхност. Рори се бе оплакал на майка си (обикновено това даваше резултат), ала тя бе останала непреклонна. „Можеше да умреш — укори го Шели. — А и татко ти каза, че си се държал невъзпитано.“
— Само им казах името на готвача! — възмути се Рори, с което си докара един шамар от баща си, докато Оли го гледаше самодоволно и с безмълвно одобрение.
— От ума си теглиш! — скара му се Олдън. — Кога ще се кротнеш най-сетне?
Скрит зад гърба на баща им, Оли му се изплези. Шели обаче го видя… и награди и него с шамар, обаче не му забрани да се включи в импровизирания панаир.
— И да не си посмял да се доближиш до атевето! — нареди баща му, сочейки паркирания между първи и втори хамбар мотовсъдеход. — Ще пренасяш сламата с ръце. Тъкмо ще заякнеш малко. — След тези думи близките му се запътиха през поляната към шатрата на Ромео, оставяйки най-умния в семейството с вила в ръка и огромен буркан с балсам за кравешки вимета.
Посърнал, Рори се захвана да изпълнява възложените му задачи с мрачно усърдие. Въпреки че будният му, неспокоен ум от време на време го вкарваше в неприятности, той беше добър син и досега нито веднъж не му бе хрумвало да зареже досадните стопански задължения. В началото не мислеше за нищо друго освен за работата си. Намираше се в онова „пречистено“ състояние на духа, което понякога се оказва изключително плодородна почва за появата на най-ярките ни и грандиозни идеи (както хубави, така и лоши); единственото, от което тези идеи се нуждаят, за да излязат оттам, е верижната реакция на асоциациите.