Под купола 1 част
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-306-8
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Под купола 1 част». Краткое содержание книги:
Възхищението, което Барби изпитваше към нея, се засили още повече, понеже според него жената блъфираше. Ако наистина бе снимала, защо държеше капака на обектива в лявата си ръка, сякаш току-що го е свалила?
— Това е лъжа, шерифе — каза Мел. — Той пръв се опита да ме удари. Попитайте Рени младши.
— Мисля, че снимките ми показват как младият господин Рени бе зает с успокояването на тълпата и поради тази причина беше обърнат с гръб по време на удара — вметна Джулия.
Рандолф продължаваше да я гледа навъсено.
— Мога да взема апарата ти — каза. — Като доказателство…
— Можете — съгласи се охотно тя, — обаче Пит Фрийман ще ви заснеме, докато го правите. После можете да вземете и апарата на Пит… но всички тук ще видят какво правите.
— Ти на коя страна си всъщност, Джулия? — попита Големия Джим. На лицето му се мъдреше свирепата му усмивка — усмивката на акула, която всеки момент ще си отхапе парче от тлъстия задник на нищо неподозиращия плувец.
Джулия също му отговори с усмивка.
— За какво говориш, Джим? — В очите ѝ се четеше невинно любопитство. — Нима има и други страни, освен онази там — посочи наблюдаващите ги войници — и тази тук?
Големия Джим я изгледа изпитателно и ъгълчетата на устните му кривнаха надолу в друг вид усмивка — преобърната. Той махна ядосано на Рандолф.
— Е, май сме сбъркали, господин Барбара — заяви шерифът. — Разгорещили сме се малко повечко…
— Благодаря — каза Барби.
Джаки улови ръката на намръщения си партньор.
— Хайде, полицай Сиърлс. Този епизод свърши. Да накараме тези хора да се разотидат.
Мел тръгна подире ѝ, но не и преди да се обърне към Барби и да повтори любимия си жест със соченето и поклащането на глава.
— Още не сме свършили с теб, слънчице.
Помощникът на Роми — Тоби Манинг — пристигна заедно с Джак Евънс. Двамата носеха саморъчно направена от платно и десет пръта носилка. Роми отвори уста да ги пита какво, по дяволите, си въобразяват, че правят, след което отново я затвори. И бездруго извънградското мероприятие бе отменено, така че нямаше никакво значение.
5.
Онези с колите се насочиха към тях. Накрая всички се опитаха да потеглят по едно и също време.
„Предсказуемо — помисли си Джо Макклачи. — Напълно предсказуемо.“
Повечето ченгета се захванаха да отпушат възникналата „тапа“ в трафика, макар че дори хлапетата (Джо беше тук с Бени Дрейк и Нори Калвърт) виждаха, че петимата от новоназначения специален отряд нямат ни най-малка представа какво да правят. Разнесоха се цветисти полицейски псувни („Накарай тъпото копеленце да се дръпне назад!“). Въпреки бъркотията повечето шофьори сякаш се въздържаха да натискат клаксоните. Явно бяха твърде шокирани и посърнали, за да го сторят.
— Вижте ги тези ненормалници — каза Бени. — Кой знае колко бензин ще издухат през ауспусите си! Все едно запасите ни са неограничени.
— Абсолютно — кимна Нори. Тя беше печено хлапе, родена бунтарка с „футболна“ прическа (къса отстрани и отпред и дълга отзад коса), ала сега изглеждаше пребледняла, унила и уплашена. Пръстите ѝ намериха тези на Бени и се сключиха около тях. Това нейно действие разби сърцето на Джо Плашилото, ала в следващия миг Нори хвана и него за ръката и той отново се почувства добре.
— Ето го онзи, дето за малко да го арестуват — вметна Бени и посочи със свободната си ръка. Барби и жената от вестника вървяха през импровизирания паркинг заедно с шейсет-осемдесет други хора, някои от които влачеха вяло протестните си лозунги зад себе си.
— Всъщност вестникарката не направи никакви снимки — каза Джо Плашилото. — Бях точно зад нея. Много хитро от нейна страна.
— Да — кимна Бени, — ама хич не ми се иска да съм на неговото място. Докато тази идиотщина не приключи, ченгетата ще могат да правят каквото си искат.
Бени бе напълно прав, каза си Джо. А и новите ченгета далеч не бяха приятни типове. Особено Рени младши. Историята с арестуването на Сам Мърляча вече се разнасяше от уста на уста.
— Какво намекваш? — попита Нори.
— Засега нищо. За момента положението е стабилно. — Той се замисли. — Донякъде. Но ако нещата продължат… Спомняте ли си „Повелителят на мухите“? — Трябваше да го прочетат за часовете по подготовка за колежа.
И Бени изрецитира:
— „Убий прасето. Заколи го. Прасни го по зурлата.“ Хората често наричат ченгетата „прасета“, обаче сега ще ви кажа какво мисля — мисля, че именно ченгетата изнамират прасетата, когато работата се развони до небесата… Може би защото и те умират от страх.