50 нюанса по тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Язык: болгарский
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «50 нюанса по тъмно». Краткое содержание книги:
Крисчън и Мак вдигнаха грота. Той се разтвори и се изду, жадно подхванат от вятъра, и яхтата рязко се наклони и се понесе напред. Усетих го в руля. «Тпру!»
Те продължиха с кливера и аз очаровано проследих издигането му. Вятърът го подхвана и го опъна.
— Дръж я стабилна, бебчо, и угаси моторите! — надвика вятъра Крисчън и ми даде уговорения знак. Едва го чувах, но въодушевено кимнах, вперила поглед в него, в мъжа, когото обичах — брулен от вятъра, ентусиазиран, вкопчен здраво заради клатенето на яхтата.
Натиснах бутона, ревът на двигателите стихна и «Грейс» се понесе към полуостров Олимпик, плъзгаше се по водата, сякаш летеше. Искаше ми се да викам и да крещя — това бе едно от най-силните преживявания в живота ми — освен навярно безмоторния самолет и може би Червената стая на болката.
Тпру! Тази яхта можела да се движи! Стоях устойчиво, здраво стиснала руля. Крисчън се върна при мен и отново постави дланите си върху ръцете ми.
— Какво мислиш? — надвика воя на вятъра и рева на морето той.
— Крисчън! Фантастично е!
Крисчън се ухили до уши. Лицето му сияеше.
— Само почакай да вдигнем спинакера. — И посочи с брадичка към Мак, който развиваше едно алено платно. Напомни ми за стените в залата за игри.
— Интересен цвят — извиках.
Крисчън ми се ухили хищно и ми намигна. А, явно беше нарочно.
Спинакерът се изду — голямо и странно елипсовидно платно — и «Грейс» направо полетя.
— Асиметрично платно. За бързина — отговори Крисчън на неизречения ми въпрос.
— Удивително — казах, тъй като не ми хрумна нищо друго. На лицето ми се бе изписала абсолютно нелепа усмивка. Докато порехме водите към величествените Олимпик Маунтънс и остров Бейнбридж, погледнах назад и видях смаляващия се Сиатъл и връх Рейниър в далечината.
Досега всъщност не бях оценявала колко красив и разнообразен е пейзажът около Сиатъл — тучна растителност, високи вечнозелени дървета, тук-там скали. В този разкошен слънчев следобед имаше някаква дива и в същото време ведра красота, която те караше да ахнеш. Неподвижността беше изумителна в сравнение с нашата бързина.
— С каква скорост се движим?
— Петнайсет възела.
— Нямам представа какво означава това.
— Малко под трийсет километра в час.
— Само толкова?! Струва ми се много по-бързо.
Той усмихнато стисна ръцете ми.
— Изглеждаш прелестно, Анастейжа. Приятно е да виждам бузите ти поруменели… и то не от изчервяване. Изглеждаш като на снимките на Хосе.
Обърнах се и го целунах.
— Бива ви да доставите удоволствие на едно момиче, господин Грей.
— На вашите услуги, госпожице Стийл. — Крисчън отметна косата ми и ме целуна по тила, пращайки приятни тръпки надолу по гръбначния ми стълб. — Обичам да те виждам щастлива — прошепна той и ме прегърна още по-силно.
Зареях поглед над сините води. Зачудих се какво ли може да съм направила в миналото, та щастието да ми се усмихне и да ми подари този мъж.
«Да, късметлийка си — изсумтя подсъзнанието ми. — Обаче работата ти ще пострада. Той няма вечно да иска този глупав конвенционален секс… ще трябва да направиш компромис.» Мислено се озъбих на наглото му подигравателно лице и притиснах глава към гърдите на Крисчън. Дълбоко в себе си знаех, че подсъзнанието ми е право, но пропъдих тези мисли. Не исках да ми провалят деня.
След час хвърлихме котва в едно уединено заливче на остров Бейнбридж. Мак слезе на брега с надуваема лодка — не знаех с каква цел, но имах подозрения, понеже веднага щом той запали извънбордовия двигател, Крисчън ме хвана за ръка и буквално ме замъкна в каютата си. Решително и категорично.
И сега стоеше пред мен, излъчвайки своята опияняваща чувственост, докато ловките му пръсти бързо развързваха ремъците на спасителната ми жилетка. Той я захвърли настрани и напрегнато впери поглед в мен. Очите му бяха тъмни, зениците — разширени.
Вече бях изгубена, а още не ме беше докоснал. Вдигна ръка към лицето ми и плъзна пръсти надолу по брадичката, гърлото и гърдите ми, изгаряйки ме с докосването си — до първото копче на синята ми риза.
— Искам да те видя — прошепна и сръчно разкопча копчето. После се наведе и леко целуна разтворените ми устни. Задъхвах се от нетърпение, възбудена от въздействащата комбинация от пленителната му красота, чистата му сексуалност и лекото поклащане на яхтата. Крисчън се отдръпна.
— Съблечи се пред мен.