50 нюанса по тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Язык: болгарский
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «50 нюанса по тъмно». Краткое содержание книги:
— Ива Касиди.
— Има прелестен глас.
— Да, имаше.
— О!
— Почина млада.
— О!
— Гладна ли си? Сутринта не си изяде цялата закуска. — Крисчън ме погледна неодобрително.
«Опа.»
— Да.
— Тогава първо ще обядваме.
Той потегли към брега и после зави на север по Аласкан Уей Ваядъкт. Беше поредният прекрасен ден в Сиатъл — през последните няколко седмици се радвахме на нетипично хубаво време.
Докато пътувахме по магистралата и слушахме сладостно сантименталния глас на Ива Касиди, Крисчън изглеждаше доволен и отпуснат. Дали някога се бях чувствала толкова спокойно с него? Не знаех.
Вече не бях толкова нервна при промяната на настроенията му, защото бях уверена, че няма да ме накаже. Той също изглеждаше по-спокоен с мен. Завихме наляво по крайбрежното шосе и спряхме на един паркинг срещу грамаден яхтклуб.
— Тук ще обядваме. Ще ти отворя вратата — осведоми ме той по начин, който предполагаше, че няма да е благоразумно да сляза сама. Проследих го с поглед, докато заобикаляше от моята страна. Дали това някога щеше да свърши?
Хванах го под ръка и се спуснахме към яхтклуба.
— Колко много яхти! — възкликнах. Стотици съдове с всевъзможна форма и размери леко се поклащаха в спокойните води. В залива Пюджит белееха десетки платна. Вятърът се беше поусилил, така че придърпах якето по-плътно около себе си.
— Студено ли ти е? — попита той и ме притисна към себе си.
— Не, просто се възхищавам на гледката.
— Мога да й се наслаждавам цял ден! Насам.
Въведе ме в голямо заведение, което гледаше към морето, и се насочи към бара. Обстановката подхождаше повече за Нова Англия, отколкото за Западното крайбрежие — варосани стени, бледосини мебели, корабни принадлежности, закачени навсякъде. Светло и весело местенце.
— Господин Грей! — сърдечно го поздрави барманът. — Какво ще обичате днес?
— Добър ден, Данте. — Крисчън ми се усмихна широко, докато се настанявахме на столчетата до бара. — Тази прелестна дама е Анастейжа Стийл.
— Добре дошли в Ес Пис Плейс. — Чернокожият хубавец Данте ми се усмихна дружелюбно. Огледа ме оценяващо с тъмните си очи и явно установи, че не ми липсва нищо. На ухото му блещукаше клипс с голям диамант.
— Какво ще пиете, Анастейжа?
Обърнах се към Крисчън, който ме гледаше въпросително. О, щеше да ме остави да избера!
— Викай ми Ана, моля те. И ще пия каквото си поръча Крисчън. — Усмихнах се на Данте, който веднага ми допадна. Господин Петдесет нюанса разбираше от вино много повече от мен.
— Аз ще пия бира. Това е единственият бар в Сиатъл, където предлагат «Аднамс Иксплорър».
— Бира ли?
— Да. — Той ми се ухили. — Ако обичаш, две бири, Данте.
Барманът кимна и постави бутилките на бара.
— Тук приготвят много вкусна супа от морски дарове — осведоми ме Крисчън.
Всъщност ме питаше.
— Супа с бира звучи страхотно — отвърнах с усмивка.
— Две супи, така ли? — попита Данте.
— Да — каза Крисчън.
Докато обядвахме, разговаряхме, както никога. Крисчън беше отпуснат и спокоен — изглеждаше млад, щастлив и въодушевен въпреки всички събития от предишния ден. Разказа ми историята на Грей Ентърпрайзис Холдинг Инк. И колкото повече обясняваше, толкова по-ясно усещах стремежа му да оздравява проблемни компании, надеждите му за новата технология, която разработваше, и мечтите му да направи земята в Третия свят по-продуктивна. Слушах го в захлас — забавен, интелигентен и красив филантроп. И ме обичаше.
На свой ред той ме засипа с въпроси за Рей и майка ми, за детството ми в тучните гори на Монтесино и кратките ми престои в Тексас и Вегас. Интересуваше се кои са любимите ми книги и филми и аз с изненада установих колко много общо има помежду ни.
Докато си приказвахме, ми хрумна, че от Алек Д'Ърбървил на Томас Харди той се е превърнал в Ейнджъл — принизяване до висшия идеал за толкова кратък период.
Когато свършихме обяда, минаваше два. Крисчън уреди сметката с Данте, който любезно се сбогува с нас.
— Страхотно заведение. Благодаря ти за обяда — казах, когато Крисчън ме хвана за ръка и излязохме от ресторанта.
— Пак ще дойдем — обеща той, докато крачехме по крайбрежната алея. — Искам да ти покажа нещо.
— Знам… и нямам търпение да го видя, каквото и да е то.
Вървяхме ръка за ръка покрай яхтклуба. Денят беше много приятен. Хората бяха излезли, за да се насладят на неделята — разхождаха кучета, възхищаваха се на яхтите, гледаха как децата им тичат по алеята.