Залезът на демокрацията
- Автор: Бек Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИК „СофтПрес“,
- ISBN: 978-954-685-502-3
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Залезът на демокрацията». Краткое содержание книги:
Може ли някой да го спре?
След пет последователни бестселъра в класацията на „Ню Йорк Таймс“ водещият по националното радио и „Фокс нюз“ Глен Бек ни представя новия си трилър, който сякаш е свален от заглавията на вестниците. В „Залезът на демокрацията“ се преплитат американската история, ужасяващи факти за сегашното състояние на страната и спиращ дъха сюжет. С неочакваните си обрати и разкрития „Залезът на демокрацията“ ще ви образова и просвети и в същото време ще ви достави огромно удоволствие.
Има един могъщ метод, наречен Прозорецът на Овертон, който може да формира живота, законите и бъдещето ни. Той манипулира представите на обществото, така че идеи, които преди са се считали за изключително радикални, с времето започват да ни се струват приемливи. Изместете прозореца и с това измествате важните теми на деня. Променете тези теми и по този начин променяте страната.
За Ноа Гарднър, двайсет и няколко годишния специалист по пиар, може спокойно да се каже, че политиката изобщо не го интересува. Умен, необвързан, добре изглеждащ, Ноа е изолиран от световните проблеми благодарение на богатството и властта на баща си. Той се интересува много повече от бъдещия си социален живот, отколкото от бъдещето на страната си.
Но всичко това се променя, когато Ноа среща Моли Рос, жената, за която най-важното нещо е, че Америка, такава, каквато я познаваме, ще изчезне завинаги. Тя и групата патриоти около нея са дали обет, че ще запомнят миналото и ще се борят за бъдещето. Ноа, обаче, е убеден, че те са група заблудени привърженици на конспиративни теории, и отказва да им помогне със знанията и уменията си.
И тогава светът се променя.
Невиждан по размерите си атентат, извършен на американска територия, разтърсва страната из основи и привежда в действие ужасяващ, подготвян от десетилетия план, чиято цел е радикално да промени Америка и да демонизира всички, които се опитват да попречат на това. Сред настъпилия хаос повечето хора не могат да разберат разликата между конспиративна теория и конспиративен факт и най-важното — не могат да решат на чия страна да застанат.
За Ноа, обаче, изборът е ясен. Само ако разкрие плана и конспираторите, които стоят зад него, ще успее да спаси жената, която обича, и правото на свобода на личността, което преди е приемал за даденост.
Знаеше, че в тази част на съня вече трябва да се събуди, защото ако не го направеше, кошмарът щеше да го убие. Но сънят не го пускаше.
Нещо силно изгърмя, шумът около него стана много по-силен отпреди, някой го хвана за раменете и силно го разтърси. Ноа се опита да се възпротиви и тогава някой повдигна клепачите на очите му.
Черни неща пълзяха по пода и по стените, по ръцете му и по лицето на мъжа, надвесил се над него. Ноа замахна да ги пропъди, но загуби равновесие и се изтърколи тежко на пода. Някакви хора тичаха с извадени пистолети и викаха. Една по-възрастна жена коленичи до него и разтвори чантата си. Тя докосна лицето му, повика го по име и с палеца си задържа отворен единия му клепач. Към окото му се насочи сноп гореща бяла светлина, беше толкова ярка, че от нея го заболя и той се опита да се отдръпне.
— Спокойно — каза жената и направи знак на човека зад нея.
Дойдоха още хора и Ноа усети, че някой разкопчава копчетата на ризата му, почувства как опипват тялото му, като че ли търсеха нещо. След това се чу шум от скъсване и последва болка, все едно бяха махнали парче тиксо, здраво залепено за горната част на гърдите му, близо до рамото. Някой вдигна ръкавите на ризата му и той усети нещо мокро и студено върху пените в сгъвката на лакътя си.
— Сега ще те боцна леко — предупреди го жената.
Той премести поглед и видя как иглата на спринцовката наял и за във вената му, след това почувства лек натиск и по тялото му се разнесе хлад. Стаята беше започнала бавно да се върти около него.
Лекарката щракна с пръсти пред очите му.
— Ноа, знаеш ли коя година сме?
— Къде съм?
— В безопасност си. Какво е моминското име на майка ти, можеш ли да ни кажеш?
Постави слушалката на гърдите му и съсредоточи поглед върху циферблата на ръчния си часовник.
— Уилсън. Джейми Уилсън.
Усети, че съзнанието му започна да се прояснява. Постепенно го обзе неестествен прилив на енергия, явно в резултат на веществото, което току-що му бяха инжектирали. Слепоочията му туптяха. Той избута ръцете, които го придържаха, и седна без ничия помощ.
— Знаеш ли кой ден е днес?
— Дойдох тук в събота вечерта — още няколко души се бяха събрали около него и Ноа забеляза, че те се спогледаха, когато чуха отговора му. — Какво е станало? Колко време съм бил в безсъзнание?
— Сега е понеделник по обяд — отговори жената.
Тя свали ръкавиците си и прибра инструментите си в чантата.
— Ще го взема със себе си — продължи тя. — Трима от вас да дойдат с мен, а останалите да довършат тук и след това непременно да ми се обадят.
Понеделник по обяд, значи в продължение на четирийсет часа е бил мъртъв за света. Ноа се опита да разбере значението на този факт, докато двама души му помагаха да се изправи на краката си. Те останаха близо до него, като че ли очакваха да падне, ако се опита да ходи сам.
— Къде отиваме? — попита Ноа.
Жената го изгледа охладняло. Някои лекари обичат да се държат по този начин. В момента, в който пациентът е по-добре, решават, че вече не е необходимо да бъдат любезни с него.
— Баща ти иска да те види — отвърна тя.
Глава 29
— В каква часова зона е Невада? — провикна се Дани по посока на кухничката в караваната.
Ролексът на ръката му беше менте и се нагласяваше трудно, затова винаги, когато пътуваше, Дани отлагаше това до последния възможен момент. Обаче в днешния ден щеше да бъде изключително важно да знае колко точно е часът.
— Същата като в Лос Анджелис — провикна се агент Кърнс. — В момента е около осем и двайсет и пет.
И двамата се бяха поуспали, затова сега бързаха да се приготвят за път. Напрежението ставаше още по-голямо, защото сутринта Кърнс каза, че предишната вечер не бе успял да се свърже със своя човек от ФБР, а новите им приятели-терористи му бяха изпратили твърде загадъчен имейл.
Съобщението идваше от Елмар — мъжът, който бе отсъствал предишната вечер. Този следобед трябваше да се срещнат отново и този път срещата наистина щеше да бъде делова бомбата щеше да бъде разменена срещу исканата сума. Освен това щяха за последен път да обмислят плана за утрешния атентат в центъра на Лас Вегас. Срещата бе насрочена за пет часа следобед, някъде в пустинята, толкова далече от цивилизацията, че мястото бе определено само посредством координатите си.