Залезът на демокрацията
- Автор: Бек Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИК „СофтПрес“,
- ISBN: 978-954-685-502-3
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Залезът на демокрацията». Краткое содержание книги:
Може ли някой да го спре?
След пет последователни бестселъра в класацията на „Ню Йорк Таймс“ водещият по националното радио и „Фокс нюз“ Глен Бек ни представя новия си трилър, който сякаш е свален от заглавията на вестниците. В „Залезът на демокрацията“ се преплитат американската история, ужасяващи факти за сегашното състояние на страната и спиращ дъха сюжет. С неочакваните си обрати и разкрития „Залезът на демокрацията“ ще ви образова и просвети и в същото време ще ви достави огромно удоволствие.
Има един могъщ метод, наречен Прозорецът на Овертон, който може да формира живота, законите и бъдещето ни. Той манипулира представите на обществото, така че идеи, които преди са се считали за изключително радикални, с времето започват да ни се струват приемливи. Изместете прозореца и с това измествате важните теми на деня. Променете тези теми и по този начин променяте страната.
За Ноа Гарднър, двайсет и няколко годишния специалист по пиар, може спокойно да се каже, че политиката изобщо не го интересува. Умен, необвързан, добре изглеждащ, Ноа е изолиран от световните проблеми благодарение на богатството и властта на баща си. Той се интересува много повече от бъдещия си социален живот, отколкото от бъдещето на страната си.
Но всичко това се променя, когато Ноа среща Моли Рос, жената, за която най-важното нещо е, че Америка, такава, каквато я познаваме, ще изчезне завинаги. Тя и групата патриоти около нея са дали обет, че ще запомнят миналото и ще се борят за бъдещето. Ноа, обаче, е убеден, че те са група заблудени привърженици на конспиративни теории, и отказва да им помогне със знанията и уменията си.
И тогава светът се променя.
Невиждан по размерите си атентат, извършен на американска територия, разтърсва страната из основи и привежда в действие ужасяващ, подготвян от десетилетия план, чиято цел е радикално да промени Америка и да демонизира всички, които се опитват да попречат на това. Сред настъпилия хаос повечето хора не могат да разберат разликата между конспиративна теория и конспиративен факт и най-важното — не могат да решат на чия страна да застанат.
За Ноа, обаче, изборът е ясен. Само ако разкрие плана и конспираторите, които стоят зад него, ще успее да спаси жената, която обича, и правото на свобода на личността, което преди е приемал за даденост.
Малко след това GPS-ът се свърза със сателитите, широкият му екран се раздели на две, едната половина показваше тяхното местоположение, а в другата се виждаше целта на нападението им — офисът на настоящия лидер на мнозинството в Сената, който се намираше във Федералната съдебна палата, на адрес: булевард „Лас Вегас“ №333, Лас Вегас, щата Невада.
Глава 26
На пръв поглед срещата бе преминала много добре, дори приятелски, но при сбогуването нещата се бяха променили и напрежението все още се усещаше.
И двамата пазеха пълно мълчание, докато не изминаха почти миля по неравния коларски път, отдалечиха се от къщата и се отправиха към магистралата, където щяха да бъдат в относително по-голяма безопасност.
— Кажи ми какво точно не беше наред? — попита Дани.
— Много неща не бяха наред — отговори Кърнс, докато следеше пътя пред себе си и едновременно с това често поглеждаше в огледалото за обратно виждане.
Предварителният план, по който всички се бяха съгласили, беше да оставят фалшивата бомба на петимата конспиратори, а те да им платят двайсет хиляди долара, за да покрият разноските на Кърнс. Утре мъжете трябваше да пътуват до Лас Вегас, което щеше да им отнеме около осем часа, и да закарат бомбата до целта. Вместо да умрат за каузата като мъченици, там щяха да бъдат посрещнати от спецчастите на полицията и от множество федерални агенти, които щяха да ги арестуват на място. Беше малко вероятно някой от тях да се остави да бъде заловен жив, затова в същото време Федералната агенция за действие при извънредни ситуации щеше да проведе антитерористична акция. Хората от квартала щяха да бъдат евакуирани, за да не попадне някой случаен минувач в престрелката.
Но срещата тази вечер не бе преминала според очакванията им, а това можеше да означава много неща, нито едно от които не вещаеше нищо добро.
В най-добрия случай ставаше въпрос за невинно недоразумение, което само щеше да отложи изпълнението на плана с още един ден. В най-лошия потенциалните терористи бяха надушили, че нещо не е наред, и се бяха отдръпнали, за да решат какво да правят по-нататък. Ако наистина беше така, а Дани предполагаше, че точно това е причината Кърнс често да насочва вниманието си към огледалото за обратно виждане, нямаше да е никаква изненада, ако зад гърба им неочаквано си появяха светлините на фарове и започнеше преследване, в което старият микробус нямаше никакви шансове. Ако това се случеше, за Дани и агент Кърнс вечерта най-вероятно щеше да завърши в общ плитък гроб някъде край пътя.
— Можеш ли да си служиш с оръжие? — попита Кърнс.
— Не съм специалист, но мога.
— Ако се случи нещо, да знаеш, че в жабката има пистолет. Предпазителят е спуснат, но имай предвид, че при първия изстрел спусъкът е много твърд. След това вече се стреля съвсем лесно.
— Няма проблем, ще се справя с пистолета, но по-добре ми обясни какво става.
В този момент излязоха на магистрала 80 и Кърнс видимо се отпусна, когато микробусът започна да набира скорост.
— Първо на първо — започна той, — бомбата все още е у нас, защото те нямаха достатъчно пари. Може би, както казаха, не са могли да ги съберат навреме, а може и това да е някаква проверка.
— Какво проверяват?
— Нас. Може би искаха да видят дали няма да им оставим бомбата така или иначе, дори без да ни платят. Ако наистина сме тези, за които се представяме, никога не бихме направили такова нещо. Но би било съвсем различно, ако сме от ФБР и искаме на всяка цена вещественото доказателство да бъде намерено у тях, за да можем утре да ги арестуваме.
— Така е.
— Второ, според теб какво е интелектуалното равнище на тези четиримата?
— Не знам — Дани се замисли за момент. — По-скоро ми приличат на овце, отколкото на пастири.
— Правилно. И знаеш ли кой през цялото време беше мозъкът на операцията?
— Чакай да си помисля — въздъхна Дани. — Онзи, дето отсъстваше тази вечер.
— Точно така. Далече съм от мисълта, че мъжете, с които току-що се срещнахме, са безобидни, но все пак те са само изпълнители, а истинският им лидер е Елмар. Ако ни излъгаха, че е заминал, значи е бил някъде наоколо и ни е следял внимателно, може би дори през окуляра на ловджийската си пушка. Ако обаче в действителност е в Аризона, както ни казаха, тогава наистина ми е чудно какво прави там.