Залезът на демокрацията
- Автор: Бек Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИК „СофтПрес“,
- ISBN: 978-954-685-502-3
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Залезът на демокрацията». Краткое содержание книги:
Може ли някой да го спре?
След пет последователни бестселъра в класацията на „Ню Йорк Таймс“ водещият по националното радио и „Фокс нюз“ Глен Бек ни представя новия си трилър, който сякаш е свален от заглавията на вестниците. В „Залезът на демокрацията“ се преплитат американската история, ужасяващи факти за сегашното състояние на страната и спиращ дъха сюжет. С неочакваните си обрати и разкрития „Залезът на демокрацията“ ще ви образова и просвети и в същото време ще ви достави огромно удоволствие.
Има един могъщ метод, наречен Прозорецът на Овертон, който може да формира живота, законите и бъдещето ни. Той манипулира представите на обществото, така че идеи, които преди са се считали за изключително радикални, с времето започват да ни се струват приемливи. Изместете прозореца и с това измествате важните теми на деня. Променете тези теми и по този начин променяте страната.
За Ноа Гарднър, двайсет и няколко годишния специалист по пиар, може спокойно да се каже, че политиката изобщо не го интересува. Умен, необвързан, добре изглеждащ, Ноа е изолиран от световните проблеми благодарение на богатството и властта на баща си. Той се интересува много повече от бъдещия си социален живот, отколкото от бъдещето на страната си.
Но всичко това се променя, когато Ноа среща Моли Рос, жената, за която най-важното нещо е, че Америка, такава, каквато я познаваме, ще изчезне завинаги. Тя и групата патриоти около нея са дали обет, че ще запомнят миналото и ще се борят за бъдещето. Ноа, обаче, е убеден, че те са група заблудени привърженици на конспиративни теории, и отказва да им помогне със знанията и уменията си.
И тогава светът се променя.
Невиждан по размерите си атентат, извършен на американска територия, разтърсва страната из основи и привежда в действие ужасяващ, подготвян от десетилетия план, чиято цел е радикално да промени Америка и да демонизира всички, които се опитват да попречат на това. Сред настъпилия хаос повечето хора не могат да разберат разликата между конспиративна теория и конспиративен факт и най-важното — не могат да решат на чия страна да застанат.
За Ноа, обаче, изборът е ясен. Само ако разкрие плана и конспираторите, които стоят зад него, ще успее да спаси жената, която обича, и правото на свобода на личността, което преди е приемал за даденост.
— И какво следва от тук нататък? — попита Дани. — Моята роля свърши ли? Ще ме пуснеш ли да си ходя?
— Още не. Казах им да ми пратят имейл, когато приятелят им Елмар се върне късно тази нощ, за да си уговорим друга среща за утре. Междувременно ще се свържа с моя човек и от там нататък ще трябва да действам според ситуацията.
Продължиха да се движат и с всяка изминала минута все по-рядко поглеждаха назад, докато накрая се убедиха, че опасността е преминала. Кърнс включи радиото и от него зазвучаха стари хитове. Отпусна се на облегалката и се заслуша в текста и мелодията, като че ли тази стара песен бе някакъв знак, че тревогите им, поне за тази вечер, бяха отминали.
Когато прозвуча припевът, Кърнс започна тихо да припява, после запя високо и абсолютно невярно.
Дани го погледна косо:
— Хей, Стюарт.
— Да.
— Мога ли да ти задам един личен въпрос?
— Разбира се. Питай, пък ще видим дали ще ти отговоря.
— Колко трае кариерата на служител във ФБР — двайсет, двайсет и пет години?
— Обикновено приблизително толкова.
— Не ме разбирай погрешно, но човек на твоята възраст не трябва ли вече да е излязъл в пенсия?
Кърнс го погледна, намали радиото и отново съсредоточи вниманието си върху пътя.
— Искаш да знаеш защо един шейсет и тригодишен човек все още е на действителна служба вместо да си седи в кабинета и да командва от там или да се е пенсионирал?
— Просто ми беше интересно.
— Това е дълга история.
— А нас ни чака дълъг път — отвърна Дани.
Глава 27
Оказа се, че преди десетина години Стюарт Кърнс е бил в съвсем различно положение. Заемал е висока позиция и е работил в отдела за борба с тероризма, заедно с човек на име Джон О’Нийл, един от агентите, който още през деветдесетте години е искал да привлече вниманието на властите върху заплахата, идваща от Осама бин Ладен и Ал Кайда. И вместо да бъде награден за прозорливостта си, предупрежденията и особено начина, по който ги е правил, това е коствало кариерата му в службите.
Според Джон О’Нийл страната е била отчайващо неподготвена за задаващия се през двайсет и първи век вътрешен тероризъм и той никога не се е колебал съвсем ясно да изрази мнението си. Междувременно хората по високите етажи не са били никак доволни от изказаната на висок глас критика по отношение на ФБР и правителството, особено когато тя идвала от един от техните служители.
След като на няколко пъти му било отказвано повишение и след някои недотам интелигентни кампании срещу него, О’Нийл най-после разбрал, че нещата няма да се променят, и през късното лято на двайсет и петата година, откакто бил постъпил на служба, напуснал ФБР. Тогава започнал работа като шеф на охраната в Световния търговски център в Ню Йорк. Това станало около три седмици преди деня, в който загинал като герой — 11 септември 2001 година.
По подобен начин и кариерата на Стюарт Кърнс като федерален агент била застрашена от открития му начин на говорене и от връзката му с О’Нийл, но той предпочел да се опита да оцелее в бурята, вместо да напусне. Бюрокрацията обаче не прощава на никого и през последните години бил избутван все по-далече от истинската работа и минал толкова дълбоко под прикритие, че понякога се чудел дали все още някой си спомня, че е действащ агент.
— Намали, намали — каза припряно Дани.
Кърнс вдигна крака си от газта и го погледна:
— Какво има?
— Направи ми една услуга, излез от магистралата на следващия изход.
На изхода нямаше никакъв знак, който да показва, че в тази посока се намира нещо интересно, освен бензиностанция, ресторант и мотел. О, да, и един шарен билборд на „Ранчото на мацките“.
— Сигурно се шегуваш — отбеляза Кърнс.
— Имахме тежка нощ, Стюарт, и сега искам да изпия една бира.
— Вкъщи има бира.
— Да пиеш бира от кутийка в каравана в компанията на друг глупак като теб и да пиеш бира в бардак в Невада са две съвсем различни неща, а точно в момента имам нужда от второто.
Колкото и да е странно, Кърнс не се противи повече. Без да каже и дума, той зави и последва табелите, които ги заведоха пред заведението, и спря в края на паркинга пред него.