Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Добре — въздъхна след нова пауза Руди. — Заклевам се в Бога, че няма да ви измамя.
— Как можеш да му се довериш? — попита Затаки.
— Не му се доверявам — простичко отвърна моллата. — Но ако измами Бога, Бог ще го накаже. Ще накаже и приятелите му. Ако не се върнем или пък ако ни създаде неприятности… — той млъкна и сви рамене.
Абърдийн, жилището на Гавалан: 7,23 вечерта.
Седяха в голямата стая с телевизора и гледаха повторението на днешния ръгби мач между Шотландия и Франция. Бяха се събрали Гавалан, съпругата му Морийн, Джон Хог, който обикновено летеше на реактивния лайнер 125 на компанията, и още няколко пилоти. В средата на второто полувреме резултатът беше 17:11 за Франция. Всички едновременно въздъхнаха разочаровано, когато един от шотландските играчи се спъна и падна, а пазачът му французин се добра до топката и напредна почти с 40 метра към шотландската врата.
— Залагам десет лири, че Шотландия все пак ще победи! — рече Гавалан.
— Приемам — отвърна жена му и се разсмя на изражението му. Беше висока червенокоса жена, облечена в елегантна зелена рокля, която отиваше на очите й. — В крайна сметка аз съм наполовина французойка.
— Само една четвърт — поправи я мъжът й. — И слава Бо…
Думите му бяха удавени в бурния вик на колегите му, които наскачаха на крака, за да проследят атаката на един от шотландските играчи, откраднал топката от противника и насочил се с финтови движения към голлинията на французите. Преодоля двама от тях, спънаха го, но той успя да се задържи на крака, мина край други двама с лъжливо движение на тялото и се стовари оттатък линията, затрупан от телата на свои и чужди. Публиката ревеше оглушително.
— Гол! 17:15! При сполучлив удар от вратата резултатът може да бъде изравнен! Да живее Шотландия!…
Вратата се отвори и на прага застана един от прислужниците. Гавалан се изправи и с израз на съжаление проследи великолепния удар на шотландците.
— Удвоявам залога, Морийн! — викна той, усмихна се широко и се отправи към вратата.
— Приемам! — извика в отговор тя.
„Ще се набута с двайсетачка“ — помисли той и доволен от себе си, се насочи към кабинета си в противоположния край на просторната стара къща, обзаведена с великолепни стари мебели от обработена кожа, хубави картини и многобройни антични предмети, повечето донесени от Азия. В кабинета го очакваше шофьорът му, който изпълняваше и функциите на бодигард и доверено лице. От три часа насам се опитваше да набере номера на Макайвър в Техеран, освен това имаше задачата да приема всички постъпващи разговори.
— Съжалявам, че ви прекъснах, сър — каза той и му подаде една от слушалките.
— Хвана ли го, Уилямс? Чудесно! Резултатът е седемнайсет равни!
— За съжаление не успях, сър. Линията още е заета… Помислих обаче, че ще пожелаете да говорите… Може би е важно, обажда се сър Иън Дънрос.
Разочарованието изчезна от лицето на Гавалан и той пое слушалката. Уилямс излезе и затвори вратата.
— Иън, каква изненада! Радвам се да те чуя.
— Здрасти, Анди. Говори малко по-високо, ако обичаш, обаждам ти се от Шанхай.
— Така ли? Аз те чувам отлично. Мислех, че си в Япония. Как са работите?
— Отлично, по-добре от очакванията ми. Слушай, трябва да бъда кратък. Имам сигнали, че тайпанът иска да спечели нещичко във финансово отношение, а „Струан“ тази година е добре. Как вървят нещата в Иран?
— Всички са на мнение, че ще настъпи спокойствие, Иън. Мак контролира положението, доколкото това е възможно. Обещаха ни всички контракти на „Гърни“, така че не само ще вържем двата края, но и ще спечелим добри пари, ако е рекъл Господ.
— Трябва да слушаш внимателно какво ще рече Господ, Анди.
Доброто настроение на Гавалан се изпари. Вече няколко пъти старият му приятел го беше снабдявал с информация и предупреждения, които впоследствие се оказваха смайващо точни. Така и не разбра откъде и от кого получава своята информация Дънрос, но почти никога не грешеше.
— Непременно ще го направя.
— И още нещо. Току-що научих, че се планира тайно разместване на високо ниво, най-вероятно в правителството. То ще засегне ръководството и финансирането на „Импириъл Еър“ и може би ще се отрази на твоята дейност.
Гавалан се поколеба. „Импириъл Еър“ притежаваше компанията „Импириъл Хеликоптърс“, негов основен конкурент в района на Северно море.