Битката за Лабиринта
- Автор: Риордан Рик
- Серия: Пърси Джаксън и боговете на Олимп #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-0543-7
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Битката за Лабиринта». Краткое содержание книги:
Някакъв тип зад нас изшътка:
— Млъкнете! Идва ред на мажоретките!
— Здравейте! — извика в микрофона русокосата, с която се бях сблъскал на вратата. — Аз се казвам Тами, а до мен е Кели.
Кели направи циганско колело.
В този момент Рейчъл изпищя, все едно някой я бе убол с карфица. Няколко деца се обърнаха към нас и се подсмихнаха, но Рейчъл се взираше ужасено в мажоретките. Тами обаче изобщо не й обърна внимание, а заговори за страхотните занимания, които предлага училището.
— Бягай! — изсъска Рейчъл. — Веднага!
Написани от един от най-известните и обичани автори на фентъзи за деца — Рик Риърдън, — книгите от поредицата ПЪРСИ ДЖАКСЪН И БОГОВЕТЕ НА ОЛИМП са безспорен световен бестселър, преведени на 34 езика и издадени в над 40 милиона копия. Покорили световните класации за най-продавани детски книги, те са и сред най-популярните и коментирани заглавия от младите читатели в България. С четвъртата част от приключението идват още чудовища, излезли от дълбините на Тартар, остроумни диалози, осъществява се и най-опасната битка, водена до този момент на Хълма на нечистокръвните.
Влязохме в едно заведение на Четирийсет и трета — „Явайския лос“. Рейчъл си поръча късо еспресо — любимото на Гроувър. Ние с Анабет си взехме млечен шейк и се настанихме на маса точно под препарирания лос. За моя изненада, никой не обръщаше внимание на покритата със златна боя Рейчъл.
— Ти беше Анабел, нали? — попита тя.
— Анабет — поправи я Анабет. — Винаги ли се обличаш в златно?
— Не — отвърна Рейчъл. — Събираме пари за нашата група. Доброволци сме в един проект за работа с деца в началното училище. Сега са им махнали часовете по рисуване, чухте ли за това? Правим го веднъж в месеца, ако извадим късмет, изкарваме по четиристотин-петстотин долара. Както и да е, едва ли сте дошли да говорим за това. Ти също ли си дете на бог?
— Шшшт! — изсъска Анабет и подозрително се огледа. — Защо не го обявиш на всеослушание, а?
— Добре. — Рейчъл стана и извика силно: — Хей, чуйте: тези двамата тук не са хора! Те са деца на древногръцки богове!
Никой не ни погледна. Тя сви рамене и седна.
— Май не им пука.
— Не е смешно — процеди Анабет. — Това не е шега, простосмъртно момиче!
— Стига! — обадих се аз. — Успокойте се! И двете!
— Аз съм спокойна! — заяви Рейчъл. — Всеки път, когато се появиш, ме нападат чудовища. За какво толкова да се притеснявам?
— Виж — рекох, — съжалявам за онова в кабинета по музика. Надявам се, че не са те изключили.
— Глупости. Само ме разпитваха за теб. Но аз се направих на две и половина.
— Едва ли ти е било трудно — измърмори подигравателно Анабет.
— Хайде, стига! — намесих се аз. — Рейчъл, имаме проблем. И се нуждаем от помощта ти.
Рейчъл присви очи към Анабет.
— И ти ли се нуждаеш от помощта ми?
Анабет разбърка шейка със сламката си.
— Може би — измърмори нацупено тя.
Разказах на Рейчъл за Лабиринта и защо трябваше да намерим Дедал. Описах й преживелиците ни вътре.
— Значи искате да ви водя — каза накрая тя. — Макар че никога не съм стъпвала там.
— Ти можеш да виждаш през мъглата — рекох. — Също като Ариадна. Сигурен съм, че ще откриеш верния път. Лабиринтът няма да те заблуди.
— А ако грешиш?
— Ще се загубим. И в двата случая ще е опасно. Много опасно.
— И може да загина?
— Да.
— Но нали каза, че чудовищата не обръщат внимание на хората? Твоят меч…
— Да — прекъснах я, — божественият бронз не може да нарани простосмъртните. Повечето чудовища не биха ти обърнали внимание. Но Люк… на него му е все тая. Той би използвал всеки — простосмъртен, полубог, чудовище. И ако му се изпречиш на пътя, ще те убие, без да се поколебае.
— Симпатичен тип — измърмори Рейчъл.
— Той е под влиянието на титана — опита се да го защити Анабет. — Не съзнава какво върши.
Рейчъл премести поглед от нея към мен и обратно.
— Добре — рече, — съгласна съм.
Премигах. Не си бях представял, че ще е толкова лесно.
— Сигурна ли си?
— И без това цяло лято ще скучая. Това е най-доброто предложение засега. Какво трябва да търся?
— Нужен ни е вход към Лабиринта — обясни Анабет. — Има един в лагера, но там няма как да влезеш. Забранено е за простосмъртни.
От нейната уста „простосмъртен“ звучеше като някаква смъртоносна болест, но Рейчъл само кимна.
— Добре. И как изглежда този вход?
— Може да е навсякъде — отвърна Анабет. — В най-обикновена стена. Скала. Врата. Канализационна шахта. Отбелязан е със знака на Дедал. Гръцката делта, изписана в синьо.
— Ето това ли? — Рейчъл написа Δ върху влажното стъкло на масата.
— Да — кимна Анабет. — Да не би да знаеш гръцки?
— Не — отвърна тя. Извади голяма синя четка за коса и започна да се реши, за да падне златната боя. — Трябва само да се преоблека. Елате с мен в „Мариот“.
— Защо? — попита Анабет.
— Защото в мазето, където си държим костюмите, има един такъв вход със знака на Дедал.
Четиринайсета глава
С брат ми се бием до смърт
Металната врата беше полускрита от кош, пълен с приготвени за пране кърпи с логото на хотела. На пръв поглед ми се стори съвсем обикновена, но после Рейчъл ми показа бледия син знак, изгравиран в металната повърхност.