Летният рицар

– Обвивка – намесих се аз.

– Все тая – рече Мърфи. – И ако не намериш магичес-кото нещо, Съветът ще те отнесе опакован в кутия на вампирите.

– Да.

– А ако не намериш убиеца преди лятното слънцестоене, феите ще се изтрепят едни други.

– Което ще е много лошо, независимо кой ще спечели. В сравнение с него Ел Ниньо ще изглежда като топенето на снега в ранна пролет.

– И искаш помощта ми.

– И преди си разследвала убийства. По-добра си от мен.

– Няма спор – отвърна тя и устните й потрепнаха в усмивка. – Виж какво, Хари. Ако искаш да откриеш кой е убиецът, най-добрият начин е първо да разбереш защо.

– Защо какво?

– Защо е извършено убийството. Защо са бутнали Руел.

– А, да.

– И защо някой се опита да те премахне вчера в парка?

– Може да е бил всеки – отвърнах аз. – А и самият опит не беше кой знае колко добре организиран.

– Грешиш – каза Мърфи. – Не беше гениален, но не беше и глупав. След като ми се обади преди, аз поразрових малко наоколо.

Намръщих се.

– Намери ли нещо?

– Да. Оказа се, че през последните три дни са били извършени два въоръжени обира, първият в едно от предградията на Кливлънд, а след това на една бензиностанция край Индианаполис, по магистралата към Чикаго.

– Това не ми се струва твърде необичайно.

– Не е – каза Мърфи. – Освен ако не знаеш, че и в двата случая някой е бил отвлечен и охранителните камери са се счупили точно в началото на обира. Очевидците в Индианаполис са определили извършителя като жена.

Подсвирнах.

– Звучи като нашия гул.

Мърф кимна и сви устни.

– Има ли някаква вероятност хората, които е отвлякла, да са още живи?

Поклатих глава.

– Едва ли. Сигурно ги е изяла. Един гул може да погълне по четирийсет-петдесет паунда месо на ден. Остатъците ще ги скрие някъде, където могат да ги намерят животните; така ще прикрие следите си.

Тя кимна.

– И аз така реших. Схемата съвпада с няколко инцидента през последните двайсет години. Отне ми известно време да сглобя парчетата, но нещо подобно се е случило три пъти във връзка с операциите на някаква наемна убийца, която се нарича Тигрицата. Един приятел от ФБР ми каза, че я подозират за няколко убийства в района на Ню Орлийнс и че според Интерпол тя е приемала поръчки и в Европа и Африка.

– Наемна убийца – казах замислено. – И кой я е наел?

– Съдейки по онова, което ми разказа, бих заложила на вампирите. Те биха спечелили най-много от смъртта ти. Ако ти продупчат билета, Съветът сигурно ще предпочете мира, нали?

– Може би – отвърнах аз, но се съмнявах. – Ако това са имали предвид, значи, са подбрали кофти момент. Преди два дни са спретнали Пърл Харбър на група магьосници в Русия и Съветът здраво се ядоса.

– Добре. Тогава може да са решили, че ако разследването ти открие убиеца на Руел и Съветът спечели повече червени точки пред феите, трябва да се подготвят за истинска война. Значи, има смисъл да те убият преди това.