Издирва се

Байрън кимна и ги поведе по тихия коридор към една стая с голям прозорец. Мередит седеше в леглото си. Косата й беше залепнала за челото, но кожата й сияеше. В ръцете си държеше мъничко розово вързопче.

Ариа пристъпи вътре и се взря в дребничкото същество. Очите на момиченцето представляваха мънички цепнатини, нослето й беше колкото копче, а на главата си имаше някаква мъничка префърцунена розова шапчица.

Пфу. Ариа със сигурност ще трябва да й изплете нещо много по-красиво.

— Искаш ли да подържиш сестра си? — попита Мередит.

Сестра.

Ариа се приближи колебливо. Мередит се усмихна и постави в ръцете й новороденото. То беше топличко и миришеше на пудра.

— Много е красива — прошепна Ариа. Стоящата зад нея Хана въздъхна от удоволствие. Спенсър и Емили загукаха. Майк изглеждаше смаян.

— Как ще я кръстите? — попита Ариа.

— Още не сме решили. — Мередит стисна срамежливо устни. — Мислехме да те помолим да ни помогнеш с избора.

— Наистина ли? — ахна Ариа, трогната от предложението. Мередит кимна.

Една сестра почука на вратата.

— Как са всички? — Ариа й подаде бебето и тя притисна слушалката си към мъничките й гърдички.

— Трябва да тръгваме — каза Спенсър и прегърна Ариа. Хана и Емили се скупчиха около тях. В шести и седми клас те имаха навика да се скупчват в обща прегръдка, особено след като се случеше нещо важно. Разбира се, тогава се включваше и още едно момиче, но Ариа реши да не мисли повече за Али. Не искаше да провали мига.

След като приятелките й излязоха през двойните врати — Майк, хванал Хана за ръката — Ариа се върна в чакалнята и седна в най-близкия до телевизора фотьойл. Естествено, по новините отново разчепкваха пожара и това, че тялото на Али още не е открито в руините край Поконос. Репортерката интервюираше някаква жена от Канзас, която беше стартирала група във Фейсбук с мотото, че Али е още жива.

— Вие, хора, не намирате ли за странно това, че в пепелта не са открити нито една нейна кост или зъб? — изквака жената с безумни, ококорени очи. — Алисън е жива. Помнете ми думите.

Ариа грабна дистанционното, за да смени канала. Али в никакъв случай не беше жива. Беше си заминала заедно с къщата и това е.

— Ариа? — чу се глас до нея.

Тя вдигна глава.

— О! — каза тихо и се изправи. Сърцето й се разтуптя. — З-здрасти.

На вратата стоеше Ноъл Кан, облечен с раздърпана черна тениска и увиснали дънки. Ариа усещаше аромата на кожата му дори от другия край на стаята. Почти не бяха разговаряли след бала по случай Свети Валентин и Ариа беше решила, че всичко между тях е свършило.

Ноъл прекоси стаята и седна на един от празните столове.

— Майк ми изпрати есемес за сестра ви. Поздравления.