Летящ старт
- Автор: Рейли Мэтью
- Серия: Hover Car Racer #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-344-7
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Летящ старт». Краткое содержание книги:
В близко бъдеще човекът ще пътува навсякъде с превозни средства, които се носят на метър и двайсет над земята. Тази блестяща нова технология е вдъхновила супербърз и крайно конкурентен спорт, какъвто светът не е виждал до този момент: надбягване с летящи коли. Този спорт е опасен и привлекателен, а пилотите са отчасти шофьори на състезателни болиди, отчасти пилоти на изтребители, всички са свръхзвезди. Това са най-популярните състезания на планетата.
Джейсън Чейсър — талантлив млад състезател — е избран да учи в прочутото Международно училище за пилоти — бруталния вход за професионалната лига от Формула летящи коли (ФЛК).
Там той ще се състезава с най-добрите млади пилоти на планетата по някои от най-шантавите трасета, които може да си представите. Всеки от тях иска едно-единствено нещо — да се дипломира от спортното училище и да получи договор за участие във ФЛК като професионален пилот.
Затегнете коланите и се дръжте здраво — ще се гмурнете в едно от най-бързите приключения на този свят!
След два дни Джейсън отново седеше на пилотската седалка за Състезание 43. Ако искаше да завърши сезона сред първите четирима, днес трябваше да спечели точки.
Завърши състезанието на 7-о място и спечели четири точки. През по-голямата част от състезанието се държа настрана от останалите коли. Пилотираше плахо — и Бъг и Сали го забелязаха.
Трябва да се отбележи, че в състезанието имаше един опасен миг: в хаоса на старта, докато всички коли се бореха за позиция, Хоакин Кортес опита да блъсне задния му спойлер — Джейсън можеше да се закълне в това.
Двете коли се разминаха на сантиметри.
Дали беше случайност, запита се Джейсън. Или имаше нещо повече? Или беше започнал да развива параноя?
Каквото и да беше, трябваше да направи нещо.
Следващото състезание беше във вторник. Така че разполагаше с цели три дни, за да намери някакво решение.
Започна да работи по въпроса в неделя сутринта в… пет и половина.
Стана още по тъмно — остави Бъг дълбоко заспал, — отиде в питлейна и в царящата тишина избута „Аргонавт“ от бокса. Монтира няколко нови магнита и закачи за задната кука на болида малко летящо ремарке. След това излетя и пое навътре в сушата, нагоре към гористия север на острова.
Там започна да прави лупинги по трасе свой дизайн — тесен виещ се маршрут около северните гори и острови на Тасмания.
Отначало правеше само обиколки и засичаше времето с цифровия часовник на „Аргонавт“.
След това извади от летящото ремарке осем безпилотни самолета.
Обикновено безпилотните самолети — с формата на куршум, супербързи и много маневрени — се използваха за тренировките на начинаещи пилоти на летящи болиди. Те даваха възможност на младия пилот да изпита усещането, че около него има други състезатели, но без да се рискува ничия безопасност. Бяха оборудвани със сензори за разстояние — което означаваше, че не могат да се блъснат в болида. Да ги използва пилот от спортното училище беше все едно олимпийски шампион по плуване да използва спасителен пояс. Държаха ги в училище само за дните на отворени врати, когато идваха малчугани, за да се състезават по пистите, и учителите ги засипваха със съвети. Обаче Джейсън бе препрограмирал безпилотниците да се състезават свръхагресивно и сега те се стрелкаха и се спускаха към „Аргонавт“ и създаваха у Джейсън усещането, че се движи сред противници. Разбира се, не беше изключил сензорите им за разстояние.
Отначало, докато се състезаваха, безпилотниците се стрелкаха пред носа на болида му и пресичаха пътя му опасно близко. После започнаха да правят зигзази над опашния му спойлер, прелитаха само на сантиметри от него.
А Джейсън пилотираше… пилотираше… и пилотираше.
Толкова се бе съсредоточил върху тренировката, че така и не забеляза двамата, които го наблюдаваха с бинокли от близкия хълм.
Понеделник сутринта.
Джейсън отново излетя на север да тренира сам във влажните тасманийски гори.
Този път изключи сензорите за разстояние на безпилотниците и по време на състезанието един от тях се блъсна силно в опашния му спойлер. Това го стресна.
Той спря веднага.
Обля го студена пот.
— Стегни се! — скара се на себе си. — Продължавай тренировката.
Полетя отново. Безпилотниците веднага се струпаха около него като оси.
Тряс! Получи удар отстрани.
Стисна зъби и продължи да пилотира.
Тряс! Отново. Този път от другата страна.
Продължи.
Тряс!
Този път ударът беше по задния спойлер и „Аргонавт“ се плъзна рязко настрани…
… обаче Джейсън го върна на курса…
… и си върна контрола.
Пое си дъх.
И се усмихна.
Но не и двамата на върха на хълма.
Джейсън се прибра малко преди осем. Бъг още хъркаше.
Вторник сутринта. Денят на Състезание 44.
Преди изгрев Джейсън отново пое на север.
Само че този път, когато стигна целта си с ремаркето, пълно с безпилотни самолети, там вече го чакаха двама души. Същите, които предишните две сутрини го бяха наблюдавали как тренира.
Сали и Бъг.
— Здрасти, шампионе! — поздрави Сали, осветена от фаровете в предните крила. — Не би ли трябвало още да къртиш?