Летящ старт
- Автор: Рейли Мэтью
- Серия: Hover Car Racer #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-344-7
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Летящ старт». Краткое содержание книги:
В близко бъдеще човекът ще пътува навсякъде с превозни средства, които се носят на метър и двайсет над земята. Тази блестяща нова технология е вдъхновила супербърз и крайно конкурентен спорт, какъвто светът не е виждал до този момент: надбягване с летящи коли. Този спорт е опасен и привлекателен, а пилотите са отчасти шофьори на състезателни болиди, отчасти пилоти на изтребители, всички са свръхзвезди. Това са най-популярните състезания на планетата.
Джейсън Чейсър — талантлив млад състезател — е избран да учи в прочутото Международно училище за пилоти — бруталния вход за професионалната лига от Формула летящи коли (ФЛК).
Там той ще се състезава с най-добрите млади пилоти на планетата по някои от най-шантавите трасета, които може да си представите. Всеки от тях иска едно-единствено нещо — да се дипломира от спортното училище и да получи договор за участие във ФЛК като професионален пилот.
Затегнете коланите и се дръжте здраво — ще се гмурнете в едно от най-бързите приключения на този свят!
Стартовата бариера на спортното училище използваше модела на някогашните римски стартови бариери, които са пускали колесниците: широка, наподобяваща арка структура, в която имаше трийсет по-малки арки, отворени към широката права. Всяка арка подслоняваше една кола, желязна решетка преграждаше пътя й. След като се дадеше сигналът, решетките щяха да се отворят и да пуснат пилотите.
Дзън!
Решетките се отвориха рязко и подобно на конете, които изскачат иззад решетката по време на Мелбърнската купа, деветнайсетте коли на учениците от Международното училище за пилоти се стрелнаха изпод арките в дъжда и започнаха петдесетото и последно състезание от училищния сезон.
Групата се понесе над океана — болидите пореха леещия се дъжд — и се отправи към долната част на света.
Барнаби Бейкър веднага оглави колоната. Джейсън гледаше да не го изпусне.
Това беше необичайно.
В предишните състезания Зейвиър беше показвал ясно превъзходство над Барнаби в ускорението на права, а сега се задоволи да се лепне плътно зад съотборника си… сякаш му правеше кеф да пътува с три четвърти от бързината си.
Джейсън веднага се сети какво става.
Зейвиър правеше заслон на съотборника си.
Пазеше му гърба!
След като на него самия не му трябваха точки, той се опитваше да подсигури победата за Барнаби. Това щеше да го вкара сред първите четирима и щеше да попречи на Джейсън да замине за Ню Йорк.
Обаче веднага щом осъзна това Джейсън се изправи пред един много по-належащ проблем.
Защото в този момент, докато се носеха ниско над блъсканите от дъжда вълни, други състезатели започнаха да атакуват „Аргонавт“.
Хоакин Кортес започна да се приближава отдясно, като се целеше право в задния му спойлер!
Ударът щеше да извади и двамата от състезанието, но на Кортес — който не можеше да се надява на място в първата четворка — изглежда, въобще не му пукаше. Джейсън се гмурна под него, направи нисък вираж, избегна удара…
… и в този момент Хорейшо Уонг го изпревари отляво. За разлика от Кортес, Уонг все още имаше шанс за място в челната четворка.
— Джейсън — изгърмя гласът на Сали в слушалките му. — Какво става?!
— Кортес току-що опита да се направи на камикадзе. Искат да ни изхвърлят от състезанието! — извика Джейсън. — Сигурно Барнаби го е подкупил!
— Какво ще правиш?
— Има само едно нещо, което можем да направим — да го надминем.
Джейсън натисна газта в момента, когато стигнаха до два айсберга, известни като Шикана, стрелна се пред Кортес — и зае 7-о място зад Барнаби на 1-во, Зейвиър — 2-ро, Варишна Кришна — на 3-то, Айзая Уошингтън — на 4-то, Ериъл — 5-о и Уонг на 6-о. Обаче Хоакин Кортес го преследваше по петите и търсеше възможност да го прецака.
Навлязоха в участъка с айсбергите.
Ако можеше, Джейсън щеше да се възхити на величествената гледка, която представляваха огромните ледени планини, но сега нямаше време за зяпане. Той наклони „Аргонавт“ между белите грамади, като следваше точно извивките на ивиците размагнетизиращи лампи.
В този твърде ранен етап на състезанието всички поеха по обикновения маршрут.
Обаче Джейсън знаеше много добре, че с напредването на времето, когато положението стане отчайващо, това ще се промени.
След три обиколки започна елиминирането.
В началото елиминациите бяха относително ненабиващи се на очи. Второстепенни пилоти правеха катастрофи в тесните участъци на трасето или отпадаха заради технически проблеми.
Барнаби продължаваше да води, а Зейвиър да му прави заслон от второто място.
Следваха Варишна, Уошингтън, Ериъл и Уонг.
Джейсън и Кортес бяха по петите им.
Обаче щом броят на състезателите започна да намалява, обстановката рязко се увълчи.
В Обиколка 38 Джейсън все още беше на 7-о място — т.е. предпоследен.
Беше започнал да се тревожи.
Основната му задача в това състезание беше да победи Барнаби, но в момента противникът му беше далеч пред него, на 1-во място, пазен от Зейвиър, докато Джейсън беше далеч назад — чак на 7-о. На пистата имаше общо осем състезатели, а пет от тях се намираха между него и Барнаби.