Летящ старт
- Автор: Рейли Мэтью
- Серия: Hover Car Racer #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-344-7
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Летящ старт». Краткое содержание книги:
В близко бъдеще човекът ще пътува навсякъде с превозни средства, които се носят на метър и двайсет над земята. Тази блестяща нова технология е вдъхновила супербърз и крайно конкурентен спорт, какъвто светът не е виждал до този момент: надбягване с летящи коли. Този спорт е опасен и привлекателен, а пилотите са отчасти шофьори на състезателни болиди, отчасти пилоти на изтребители, всички са свръхзвезди. Това са най-популярните състезания на планетата.
Джейсън Чейсър — талантлив млад състезател — е избран да учи в прочутото Международно училище за пилоти — бруталния вход за професионалната лига от Формула летящи коли (ФЛК).
Там той ще се състезава с най-добрите млади пилоти на планетата по някои от най-шантавите трасета, които може да си представите. Всеки от тях иска едно-единствено нещо — да се дипломира от спортното училище и да получи договор за участие във ФЛК като професионален пилот.
Затегнете коланите и се дръжте здраво — ще се гмурнете в едно от най-бързите приключения на този свят!
Мощността от магнитните дискове на „Аргонавт“ бързо беше източена, болидът намали скоростта и с рязък тласък от дюзите със сгъстен въздух Джейсън го закова на две педи от вълните.
Други коли профучаваха край тях.
Сали и Бъг крещяха нещо по интеркома, но единственото, което можеше да направи Джейсън, беше да седи, да гледа напред и да преглъща сухо.
А после погледна ръцете си.
Те трепереха.
„Аргонавт“ се върна в боксовете, теглен от сервизна кола.
Скот Сиракюз стоеше пред Хорейшо Уонг и му четеше конско.
— Какво означава това? Прав участък от пистата, а ти изведнъж губиш контрол… и като с нож срязваш задния му спойлер!
— Просто изгубих контрол, сър — отвърна Уонг. — Изгубих управление и въобще не го видях. Не мога да си го обясня.
Скот Сиракюз поклати глава отвратено.
— Изгубил си контрол, изгубил си управление и въобще не си го видял… Не съм много сигурен в нито едно от трите, Уонг. Махай се от очите ми.
Уонг се отдалечи, но не и без преди това да стрелне мрачен поглед към Сиракюз.
Сали дойде при Джейсън, който още беше силно разстроен, и той попита:
— Какво става тук?
— Сиракюз вдигна скандал на Уонг, защото те удари — прошепна тя.
— Но това беше злополука. Или поне така изглеждаше.
— Сиракюз изобщо не смята, че е било злополука. Когато се случи, той беше до мен и гледахме състезанието на монитора. Каза, че това било класическа професионална тактика: когато млад състезател се върне след тежка катастрофа, го блъскаш така, както е станала първата катастрофа, и унищожаваш бездруго лабилната му увереност. Това е тактика, която има една-единствена цел — да откаже младия състезател за дълго.
— Обаче Уонг също отпадна от състезанието — каза Джейсън объркано.
— Това ядоса Сиракюз най-много. Уонг изигра ролята на баламата, на некадърника, който прави катастрофата и също отпада. Някой с професионален опит го е накарал да те извади от строя. Затова Сиракюз му триеше сол на главата. Мисли, че Уонг върши нечия мръсна работа.
Джейсън погледна след отдалечаващия се Уонг и си помисли за новите му другари, които беше видял на вечерята.
Сали го прегърна през рамо.
— Увереността прави впечатление. Божичко, нали подобни номера няма да ти причинят проблем? Джейсън Чейсър, суперзвездата на Спонсорския турнир, Героят от Италия, момчето с нерви от стомана. Ти никога не си имал проблем с увереността.
Джейсън не отговори.
Просто скри треперещите си ръце.
Разполагаше с два дни до следващото състезание. Изпитваше пълен ужас само от мисълта за него. Онзи, който беше казал на Уонг да откъсне задния му спойлер, беше умен. Много умен.
Защото имаше ефект.
Увереността на Джейсън се колебаеше. Не беше посмял да каже нищо на никого от отбора или семейството си. А това, че бе изгубил контрол по точно същия начин като в Италия, го беше разбило напълно.
Не искаше да казва на Бъг или Сали, че е изгубил кураж. Не искаше да си мислят, че по някакъв начин е по-малко добър пилот. Не искаше да се довери и на родителите си: те така се радваха на неговите постижения, че не искаше да ги разочарова, като им признае страховете си.
Това беше плюсът от присъствието на Дидо: тя беше някак си външна — нито член на семейството, нито част от отбора. Тя нямаше очаквания — харесваше го заради самия него.
Срещнаха се на другия ден за обяд в едно кафе близо до спортното училище.
Джейсън отиде по-рано и вече беше седнал, когато Дидо дойде.
Точно тогава се случи нещо много странно.
Барнаби Бейкър влезе в кафенето в мига, когато Дидо прекрачваше прага, и когато отиде до гишето за храна за вкъщи, се обърна и я заговори.
Джейсън седеше достатъчно близо, за да чува всяка дума.
— Здрасти, красавице — каза Барнаби. — Ти си момичето, дето се мота с малкия Чейсър, нали?
— Е, и? — отговори Дидо.
— Ако някога искаш да излезеш с истински мъж, обади се. Казвам се Бейкър.
Дидо се изкиска.
— Много мило предложение, но не си падам по неандерталци. Обичам културни и смели млади мъже. Като Джейсън Чейсър. Чао.
А после се връцна и тръгна с танцовата си походка към масата на Джейсън. Барнаби замръзна със зинала уста.