Укротителят на лъвове

– Надявам се, че си гладен – каза тя и го прегърна.

Стояха дълго така, след което той отиде до печката и вдигна капака на тюркоазената тенджера „Ле Крузе“, която Ерика ползваше само при специални случаи. Съвсем вярно. Свинско филе къкреше във вкусен сметанов сос, а картофени резенчета придобиваха хрупкав и златисто-кафяв вид във фурната. В една голяма купа имаше готова салата и той забеляза, че тя също е специална. Спанак, домати, пармезан, кедрови ядки и билков дресинг, какъвто обичаше.

– Направо съм прегладнял – каза той и наистина беше така. Коремът го присвиваше и той си спомни, че не е ял цял ден. – Ами децата?

Патрик кимна към масата, която беше сложена за двама, с порцеланови съдове и запалени свещи. Бутилка „Амароне“ беше оставена да диша и той осъзна, че след няколкото ужасни работни дни, явно го очакваше чудесна съботна вечер.

– Те вече ядоха и сега гледат „Колите“. Реших, че поне веднъж можем да вечеряме на спокойствие. Освен ако не държиш децата да са с нас, разбира се – каза Ерика и му намигна.

– Не, не, нека ги държим възможно най-далеч от кухнята, мен ако питаш. Заплахи, подкупи, няма значение, тази вечер искам да вечерям само с красивата си съпруга.

Той се наведе напред и я целуна по устата.

– Само ще отида да им кажа здрасти, връщам се веднага. Можеш да ме впрегнеш на работа, ако ти трябва помощ за нещо.

– Всичко е под контрол – каза Ерика и разбърка свинското. – Отиди да целунеш децата, после ще седнем да ядем.

Патрик влезе усмихнат във всекидневната. Всички лампи бяха загасени, а на светлината от телевизора се виждаше как децата следят хипнотизирано Светкавицата Маккуин, който беснееше по пистата.

– Виж колко е бърз Светкавицата – каза Ноел, стиснал здраво комфортното одеяло29, с което не се разделяше, когато гледаха телевизия на дивана.

– Само че не толкова бърз, колкото татко! – викна Патрик, хвърли се напред и започна да гъделичка децата.

– Сприии, сприии! – завиха те в хор, само че израженията им и езикът на тялото по-скоро казваха „още, още“.

Патрик продължи да се бори с тях още известно време. Дъхът им топлеше бузите му и той усещаше бурната им енергия, която сякаш нямаше край. Смехът и виковете изпълниха стаята и той забрави за всичко друго. Съществуваха единствено децата и тяхното и неговото настояще. После чу плахо прокашляне.

– Скъпи, вечерята...

Патрик се спря.

– Окей, деца. Татко отива да прекара малко време с мама. Вие се сгушете на дивана, а после ще ви сложим да легнете.

След като ги зави с одеялата, той последва Ерика в кухнята, където храната беше сложена на масата, а виното налято.

– Колко хубаво си направила всичко.

Той си сипа от свинското и вдигна чаша към Ерика.

– Наздраве, скъпа.

– Наздраве.

Двамата отпиха мълчаливо няколко глътки. Патрик затвори очи, наслаждавайки се на вкуса. После се заприказваха и той ѝ разказа как се развива разследването – че съседите не са видели някой да наблюдава къщата на семейство Халберг, както и че след помена Йоста и Мартин не са успели да разберат нищо интересно от момичетата за обира в клиниката, но пък са узнали нещо значително по-интересно.