По-силно от меча
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По-силно от меча». Краткое содержание книги:
Когато посещава издателя си в Ню Йорк, Хари Клифтън научава, че е бил избран за президент на Асоциацията на английските писатели и незабавно започва кампания за освобождаването на писателя Анатолий Бабаков. Престъплението на Бабаков е, че е написал книга под заглавие Чичо Джо, унищожително свидетелство за това какво е да работиш за Сталин. Хари е така твърдо решен да постигне освобождаването на Бабаков, че излага собствения си живот на риск. Съпругата му Ема, която е начело на Барингтън Шипинг, е изправена пред последиците от атаката на ИРА срещу Бъкингам. Някои членове на борда смятат, че тя трябва да подаде оставка.
Сър Джайлс Барингтън е вече министър и изглежда готов за още по-важен пост.
В Лондон синът на Хари и Ема — Себастиан, бързо си изгражда име в банка Фартингс и предлага брак на красивата млада американка Саманта. Но презреният Ейдриън Слоун няма да спре пред нищо, за да премахне съперника си.
Завладяващата сага Хрониките на Клифтън на Джефри Арчър продължава. Спиращата дъха история на семейство Клифтън и семейство Барингтън продължава с характерните обрати, направили автора един от най-популярните писатели в света.
— И какъв е този коз?
— Не какъв, а кой. Берил Хардкасъл и нейните петдесет и един процента от акциите на „Фартингс“. Берил вече няма и да помисли да подпише документи, пратени ѝ от Слоун, без те да са внимателно прегледани от сина ѝ.
— И какъв е съветът ви?
— Щом придобиеш шест процента от акциите, можеш да паркираш своя танк в предния двор на Слоун и да всееш хаос.
— Но ако успея да се добера до петдесетте и един процента на Берил, бих могъл да паркирам в предния му двор цяла армия и той няма да има друг избор, освен да се омете набързо.
— Добра идея, стига да познаваш човек, който има излишни двайсет милиона за харчене.
— Може би Боб Бингам? — предположи Себ.
— Боб е богат човек, но мисля, че сумата е прекалено голяма за него, за да може дори да си помисли за подобно нещо.
— Сол Кауфман?
— Подозирам, че при сегашното му здравословно състояние не е нито продавач, нито купувач.
Себ се разочарова.
— Опитай засега да не мислиш за банката, Себ. Съсредоточи се върху това да влезеш в борда и да превърнеш живота на Слоун в ад.
Себ кимна и каза:
— Ще го навестя веднага щом се върна от Щатите.
— Мисля, че трябва да навестиш един друг човек, преди да заминеш за Америка.
— Трябва да разбереш, Сара, че макар Макбет да е амбициозен мъж, лейди Макбет е ключът, чрез който той да се добере до короната. По онова време неща като права на жените не са съществували и единствената ѝ надежда да има някакво реално влияние в Шотландия е било да убеди слабия си колеблив съпруг да убие краля, докато им гостува в собствения им дом. Така че искам да повториш сцената, Сара. Не забравяй, че си гадна, подла, зла жена, която се опитва да накара мъжа си да извърши убийство. И този път гледай да ме убедиш, защото успееш ли да го направиш, ще убедиш и публиката.
Себастиан седеше в дъното на залата и гледаше как групата ентусиазирани младежи репетира под зоркото око на мистър Суон. Жалко, че сцената беше толкова малка и сбутана.
— Сега беше много по-добре — каза Суон, когато стигнаха до края на действието. — За днес достатъчно. Утре искам да започнем със сцената с духа на Банко. Рик, не забравяй, че Макбет е единственият човек в помещението, който може да види духа. Гостите ти на вечерята се плашат от онова, което те тормози, някои дори си мислят, че губиш ума си. А ти, Сара, се опитваш да убедиш същите тези гости, че всичко е наред и че въпреки странното поведение на съпруга ти няма никакви причини за безпокойство. И каквото и да става, в никакъв случай не поглеждай към призрака, защото ако го направиш, магията ще бъде развалена. Ще се видим утре по същото време и гледайте да си научите репликите. След понеделник започваме да работим без текстове.
Актьорите нададоха стон, докато слизаха от сцената и се превърнаха отново в ученици, които вземаха чантите и книгите си и излизаха от залата. Себ се развесели, като видя как лейди Макбет хваща Банко за ръка. Нищо чудно, че мистър Суон предупреждаваше Сара да не го гледа по време на сцената с духа. Проницателен човек.
Мистър Суон не изключи осветлението, докато не подготви декорите за банкета. След това взе опърпания сценарий, прибра го в старата си кожена чанта и бавно тръгна към изхода. Отначало не забеляза, че някой седи в дъното на залата, и не успя да скрие изненадата си, когато видя кой е той.
— Тази година не поставяме „Отело" — каза той. — Но ако го поставяхме, нямаше да ми се налага да търся кой да играе Яго.
— Не, мистър Суон. Пред вас е принц Хал, дошъл да коленичи и да моли краля за прошка, че е направил ужасна грешка, от която може никога да не се възстанови.
Старецът замръзна, когато Себастиан извади портфейла си, измъкна от него чек и го връчи на някогашния директор.
— Но това е много повече от онова, за което се бяхме разбрали — промълви той с треперещ глас.
— Не и ако все още искате онези гримьорни, свястна завеса и нови костюми.
— Както и отделна съблекалня за момичетата — рече Суон. — Но мога ли да попитам какво искахте да кажете със споменаването за ужасна грешка, от която може и да не се възстановите, мистър Клифтън?
— Дълга история — каза Себ. — И няма да ви отегчавам…
— Аз съм стар човек с много свободно време — каза Суон и седна срещу Себ.
Себастиан му разказа как за първи път бе срещнал Саманта на церемонията по случай завършването на Джесика и как е бил зашеметен от нея.
— Не ми се вярва подобно нещо да се случва много често — с усмивка рече Суон.