![Град на стълби [City of Stairs - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/0/2/grad-na-stlbi-city-of-stairs-bg-download.jpg)
Град на стълби [City of Stairs - bg]
- Автор: Беннетт Роберт Джексон
- Серия: Божествени градове #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-607-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на стълби [City of Stairs - bg]». Краткое содержание книги:
В този изтерзан град се появява Шара Тивани. Официално тя е дребен дипломат в посолството на Сейпур, бивша колония на Континента и негов настоящ господар. Неофициално тя е сред най-добрите шпиони на своята страна, дошла в Баликов да залови един убиец…
— Значи Юков е бил последният убит бог?
Шара осолява козешкото, после го слага в тигана при зеленчуците.
— Да. Чумните години започнали броени месеци по-късно, след като и последната божествена защита отпаднала, което е сигурен знак, че Юков наистина е бил убит.
Малагеш мълчи замислено, после казва:
— Адски странно звучи да изброяваш Божествата сякаш са заподозрени в кражба. Сякаш можем да ги наредим до стената, да доведем жертвата и тя да ни посочи извършителя. Значи единствените богове, чиято смърт е потвърдена… или поне тези, чиято смърт е настъпила пред очите на свидетели… са Воортя, Таалхаврас, Аханас и Юков?
— Така изглежда.
— Значи остават Олвос и Колкан.
— Да.
— За Колкан не каза нищо.
— Така е. Знаем доста за него и за делата му, но не и за края му. За края му никой нищо не знае. Смятаме, че дори на Континента никой никога не е научил нещо за това.
— И той ли си е тръгнал като Олвос? — пита Питри.
Шара си мие ръцете.
— Не. Не си е тръгвал. Или поне нямаме данни да го е правил.
— Тогава какво е станало с него?
Шара поглежда часовника. След двайсет минути яденето ще е готово.
— Това — казва тя и сяда — е друга история.
— Казват, че Колкан бил богът на справедливостта и реда. Той бил Човека от камък, Онзи от високите места, Далечния пастир. Изобразяван е по различни начини, но доминиращият образ е на мъж, който седи върху планина и е протегнал ръце напред с дланите нагоре. Готов, един вид, да претегли, да балансира, да отсъди. Бил е най-активното от шестте Божества. Юков е правил номера на смъртните си последователи, превръщал ги в животни — понякога във вълци, но най-често в скорци, — а понякога стигал дотам да ги забремени, без значение от пола им, вярвате или не. — Питри я зяпва с отворена уста, но Шара продължава: — Таалхаврас и Аханас, като строителя и земеделката, имали по-мащабни задачи и рядко се занимавали с отделни представители на човечеството. Олвос, както знаем, предпочела да си тръгне. Колкото до Воортя, тя била доста активна по свой си начин, най-вече в празненствата и плячкосването. Но никой от тях не може да се сравнява с Колкан, който бил дълбоко заинтригуван, да не кажем вманиачен, от делата на смъртните.
Шара разбърква внимателно месото. Тлъстината се топи, цвърчи и пръска. Тя дръпва бързо ръка, преди врялата мазнина да я е опарила.
— Колкан искал само едно от своите последователи — да водят добър и подреден живот. След като основал град Колкаштан, той казал на последователите си, че могат да идват при него с всякакви въпроси, с всякакви тревоги и той щял с радост да им даде отговор, да отсъди в споровете им, да им помогне. И те се възползвали с ентусиазъм от предложението. Има писмени сведения за опашки от хора, дълги пет, десет, петнайсет мили. За хора, които припадали от глад и изтощение, разболявали се и остарявали, докато чакат. Историческите сведения не са напълно ясни, но изчисленията показват, че Колкан е изслушал милиони, отсъждал е денем и нощем, седейки на едно място в продължение на сто и шейсет години.
— Моретата да са ми на помощ — мърмори Малагеш.
— Да — казва Шара. — Историците са съгласни, че това вероятно се е отразило на Колкан. Накрая той си дал сметка, че този процес е неефективен. Затова сложил край на своето еднолично правораздаване, излязъл от храма си и започнал да създава закони, базирани на наученото през предишния период.
Зигруд вади пушен свински бут от килера. Сяда, отрязва парче с ножа си и започва да го дъвче.
— В рамките на две години Колкан написал хиляда и двеста закона. Според нашите съвременни стандарти неговите закони изглеждат меко казано странни — да не се слага един вид камък върху друг вид камък; жените да не си сплитат косата по определен начин; тези и тези часове от деня са подходящи да се говори, а другите — да се мълчи; тези меса могат да бъдат пушени, другите не могат… и така нататък, и така нататък. Изглежда логично обикновените хора да се разбунтуват, да отхвърлят тези глупави закони, или поне да се опитат… Но колкаштаните не го направили. Те посрещнали правилата с радост, всичките хиляда и двеста. Защото щом тяхното Божество казва, че ги заслужават, значи е така.
— Не говорите сериозно — казва Питри.
— Напротив, сериозна съм. Хората искрено се опитвали да спазват законите му, дори най-чудатите. Само че никой не е съвършен, естествено, и едва малцина успявали да следват законите с точките и запетаите. Хората обичали друг да им казва какво да правят, затова никой не се усъмнил в справедливостта на законите — те били закони все пак, божествени при това. На някакъв етап Колкан решил, че проблемът е другаде, че хората нямат достатъчно силен стимул да следват законите. — Шара вдига капака на тенджерата с ориз. Издига се пара и замъглява очилата ѝ. Тя отстъпва назад, слага капака и сваля очилата си да ги избърше. — Така се появило Наказателното писание. Един въздълъг и постоянно редактиран документ, в който се описвало как хората да бъдат… насърчавани да следват законите. С течение на времето се забелязва все по-ясна тенденция към… как да се изразя… към плътски страдания.