Голямата игра

— Той се чувства добре и на своето място. А на мястото на убитите е тъкмо негов съучастник, двамата някога са лежали в затвора. И което е характерно, преди този Конопльов не е имал никакво отношение към нефта. И никога не е живял в Сибир.

— Пешка ли е?

— Маша — изсумтя Слава. — Фрязин ми се обади от Тюмен тези дни. — Направил се на глупак и се качил в един самолет с тях за Тюмен. Казва, че Конопльов не е нищо повече от подмазвач, който гледа господаря в очите.

— Обаче виж фирмата — казах аз. — Акционерно дружество. Има събрание на акционерите, току-така не може да мине случаен човек.

— Въпросът е друг: в кого е контролният пакет? Дали не е в този, с когото не са могли да се разберат предишните генерални? Сега всички твои акционери седят и гледат кой ще победи. Разбира се, след събранието ще помърморят, преди да се разотидат… Сега за онзи влак, да се не види макар. Не помня казвах ли ти?

— Припомни ми.

— Пристигнаха цистерни с пясък. И никакви следи. Според товарителниците адресатът май е в Тюмен. Въпросният „Сургутнефтгаз“, където сега е Конопльов… Слушаш ли ме или не?

— Слушам, слушам…

— Разбирам, не ти е интересно — каза Слава. — По-интересно ти е да ловиш международните авантюристи. Но все едно, тези момчета, за които ти разказах, ще стигнат и до Баку, разбираш ли?

— Вече стигнаха.

— Тогава чуй — продължаваше Слава. — На този Конопльов не му пука за нищо. Изчезнал влак с нефтопродукти — да не е виновен той… Изгонил цялото счетоводство, казал, че ще набира свой екип.

— Той ли ти каза?

— Не на мен. На Фрязин. Володя сега не мърда от Тюмен. Обажда се понякога. Това не ти ли напомня нещо?

— Трябва да помисля — казах аз. — Разговорът е сериозен. Във всеки случай не е за по телефона… Мисля си нещо, когато си спомня, ще ти звънна.

И затворих.

— И какво сега? — попита Витя.

— Като в приказка — отвърнах. — Колкото повече навлизаме, толкова по-страшно става. И нищо не виждаш.

— Чапай ще помисли! — промърмори той и започна да си слага амуницията, явно се приготвяше за някъде.

— Къде?

— Вие, не сте ли чули за пресконференцията, която възнамерява да даде нашият общ приятел Алекпер. Той ми изпрати покана. Мисля, че като мой телохранител сте длъжен да ме последвате.

— Имаме ли още време?

— Половин час.

Легнах на дивана и притворих очи. Какво ми дойде наум, когато стана дума за ешелона от пълни с пясък цистерни? Имахме нещо подобно при нас в Главна прокуратура, бившият главен успешно го погреба, преди да отиде да си брои дните в Лефортовския затвор.

И тъй, някъде в Белорусия, или в Мозир, или в Полоцк има някакъв нефтопреработвателен завод… Някой съединил на книга находищата си със завода и го нарекъл концерн, холдинг, картел, не е важно… И според спогодбите на ОНД получил пълно право без мито да пълни цистерните си с нефт в този завод. И тук започва най-интересното… Нефтопродуктите от тази преработка отиват къде ли не, само не при стопанина. Отиват, да речем, в Полша или в Литва, или в Калининград. Възможно е в Калининград през Литва. Значи смятай също без мито.