Провинциални убийства [bg]

— Такива имаше и пред входа на мисис Рейнбърд.

— Да — тъкмо щях да стигна и до това. Последния път, когато я видях…

— Кога беше това?

— Вчера на събранието на Енорийския съвет. Даде ми рецепта за гъби с кетчуп и аншоа и аз й казах, че когато пак събера, ще й донеса няколко. И аз отидох там и почуках, но никой не отвори, и тогава ги оставих на стълбата и си тръгнах. Сега просто не мога да не мисля за това… Може би дори… Но беше толкова тихо… Помислих си, че е излязла, разбирате ли. — Тя повтори думите си, изведнъж гласът й изневери и тя изплака: — Помислих си, че е излязла!

— Кейт — подаде й ръка Хенри.

Тя я стисна и през плач занарежда:

— Всичко се обърква… Точно както ти казах оня ден… Всичко ни се изплъзва.

— Хайде, скъпа, трябва да престанеш. Моля те! Говориш глупости.

Барнаби отиде до масата с гъбите. Взе една и я помириса. Кошницата бе голяма и само наполовина пълна, но все пак в нея имаше доста гъби.

— Сигурно доста време ви е трябвало да съберете толкова много?

— Не чак толкова. Мисля, че някъде около половин час.

— А кога беше това?

— Тръгнах оттук… в колко часа беше, скъпи? Към три и петнадесет и се върнах четиридесет и пет минути по-късно…

— Казвате, че растат близо до Холи Котидж. А случайно да сте се отбивала там?

— Да, влязох в къщата. Мислех, че Майкъл може да… — Спря, улавяйки погледа на Хенри. — Както и да е, беше загуба на време, защото него го нямаше.

— Това преди или след като брахте гъбите ли беше?

— След това.

— С други думи между четири и четири и половина?

— Май да.

Тя не спомена по-късното си посещение и драматичната разправия и тъй като времето на отиването й там нямаше отношение към настоящия разпит, Барнаби също сметна за ненужно да я споменава. Нямаше никакво съмнение, че Хенри няма да го одобри.

— А вие бяхте ли тук, когато мис Лейси се върна?

— Да. Бях със Сам… момчето, което се грижи за поддръжката и помага в градината. Разопаковах розите на Катрин, а той смесваше торф и костно брашно, за да подготви почвата. Направихме си чай. Кейт позвъни в къщата на Филис да провери дали не иска да се присъедини към нас, но тя предпочете да продължи със закачането на пердетата и разопаковането на вещите си.

Барнаби попита:

— Мис Кадел окончателно ли се премести, сър?

— Не съвсем. Тази вечер ще спи тук. Мисля, че за последен път.

На Барнаби му беше трудно да разнищи смесицата от емоции в гласа на Трейс: облекчение, задоволство и нещо повече от обичайното безпокойство.

— Може би ще бъдете така любезен да ни посочете пътя към къщата? — попита главният инспектор.

— Малко трудно е за обяснение — каза Катрин. — Аз ще ви заведа дотам.