Провинциални убийства [bg]

Барнаби огледа стаята и забеляза на камината една детска снимка, чието стъкло представляваше мрежа от пукнатини.

— Когато се срещнахме в кухнята, останах с впечатлението, че нещо ви е потиснало — каза той.

— Мен ли? Сигурно се шегувате. Мен нищо не може да ме потисне. — Погледна предизвикателно Барнаби. — Доктор Джеймсън лекува всички болежки. — Вдигна чашата си, но размисли и поне засега се отказа.

„Уайтли е от типа мъже — помисли си главният инспектор, — които използват загубата на детето си, за да предизвикват състрадание в играта с женския пол, но които никога не биха признали бащинската си привързаност пред представител на собствения си пол.“

— А след като закарахте комбайна? — продължи разпита той.

— Отпътувах обратно към Тай Хаус с „Ленд-Роувъра“, взех горкото куче на мис Симпсън и го закарах при ветеринаря. Катрин не искаше той да идва в къщата. Според мен това отдавна трябваше да сме го направили, обаче тя продължаваше да се опитва да го храни. След това…

— Един момент, мистър Уайтли. Бяха ли си мис Лейси и мистър Трейс у дома, когато взехте кучето?

— Да.

— По кое време казахте, че е било това?

— Май някъде към четири и половина-пет. Само зърнах Катрин. Когато влязох, я видях да тича нагоре по стълбите — предполагам да не ме види как го отвеждам. След като оставих кучето, се прибрах тук, сипах си питие и вие се появихте.

— Той притежава и силата, и ръста за такова нещо — каза Трой секунди по-късно, докато пресичаха пътя и се отправяха към Тай Хаус. — А в такова голямо имение като на Трейс кой би могъл да знае къде е той през половината от времето? Всъщност помислих си го, сър… докато го разпитвахме за първото убийство… нали знаете, двойката в гората. — Окуражен от мълчанието на Барнаби, той продължи. — Искам да кажа, какво би го спряло да отдели половин час за едно бързо чукане, когато е на мили разстояние откъдето и да е? Вземете днешния ден… може да е оставил за малко самосвала или да е забутал комбайна в най-близкото поле, вместо да го закара в Геслър Тай, върнал се е в селото и е очистил мисис Рейнбърд. Жалко, че нямаме никаква представа за мотива.

Барнаби, който имаше даже доста добра представа за мотива на убиеца, пристигна за пореден път в оранжево-розовата къща на Трейс. Катрин Лейси отвори вратата. Изглеждаше много бледа и даже и да не бе станал свидетел, на неотдавнашната сцена в Холи Котидж, Барнаби пак щеше да се досети, че скоро е плакала. Ала тъгата не бе сложила отпечатък върху забележителната й красота. Виолетовите й очи изглеждаха много големи, пълни със сълзи. Носеше безупречно бяла ленена рокля и сандали без ток. Погледна ги тъжно и каза:

— Заповядайте, ние сме в кухнята.

Когато главният инспектор влезе, Хенри завъртя количката си и прекоси стаята.

— Какво всъщност се е случило, Барнаби? Не може да е истина, че момчето на Рейнбърд е нападнало майка си?