Картбланш [bg]

Бонд се регистрира и тръгна към асансьора, но нещо привлече погледа му. Той се отби в магазина да си купи пяна за бръснене, от която не се нуждаеше, а после заобиколи, върна се в рецепцията и си наля безплатен плодов сок от голям стъклен съд, заобиколен от красиво подредени цветя тъмночервена джакаранда и червени и бели рози.

Не беше сигурен, но може би някой го следеше. Бонд се обърна рязко да вземе сока и някаква сянка изчезна също толкова бързо.

С многото възможности идват и много действащи лица…

Той изчака малко, но привидението не се появи.

Разбира се, оперативният живот посява семената на параноята. Понякога случайният минувач си е само случаен минувач и любопитният поглед не означава нищо повече от любопитно съзнание. Освен това не можеш да се опазиш от всеки риск в занаята. Ако някой много те иска мъртъв, желанието му обикновено се сбъдва. Бонд прогони мисълта за „опашката“ и се качи с асансьора на първия етаж, където до стаите се стигаше през открит балкон, обърнат към фоайето. Той влезе вътре и затвори и заключи вратата.

Хвърли куфара си на едното легло, приближи се до прозореца и дръпна завесите. Пъхна всичко, което го идентифицираше като Джеймс Бонд, в голям плик от карбоново влакно с електронна ключалка и го заключи. С рамото си отмести шкаф с чекмеджета и бутна кесията отдолу. Разбира се, можеше да я откраднат, но всеки опит да я отворят без отпечатъка от палеца му върху ключалката щеше да отправи закодирано съобщение до отдел „К“ в ГМР и Бил Танър щеше да изпрати текст „Бързо потапяне“, за да го предупреди, че прикритието му е компрометирано.

Бонд позвъни на румсървиса и си поръча, трипластов сандвич и тъмна бира „Гилрой“, а след това се изкъпа. Облече сиви панталони и спортна риза и в същия миг донесоха храната. Той прокара гребен през влажната си коса, погледна през шпионката и пусна сервитьора да влезе.

Мъжът остави подноса на масичката и Бонд подписа сметката като Юджин Джийн Терон — със собствения си почерк. Това беше единственото нещо, което не се и опитваш да фалшифицираш, колкото и убедителна да е легендата ти. Сервитьорът пъхна бакшиша в джоба си с нескрита благодарност. Бонд отиде до вратата, за да изпрати младия човек, сложи веригата и машинално огледа балкона и фоайето.

Присви очи и се втренчи надолу, но вратата бързо се затвори.

По дяволите.

Той погледна със съжаление сандвича — и с още по-голямо съжаление бирата, нахлузи обувките си и отвори куфара. Завинти заглушителя „Гемтек“ на дулото на валтера и въпреки че го беше направил наскоро в южноафриканското полицейско управление, дръпна леко плъзгача няколко милиметра назад, за да се увери, че в гнездото има патрон.

Пистолетът изчезна в гънките на днешния брой на „Кейп Таймс“, който Бонд сложи върху подноса със сандвичите и бирата. Вдигна го над рамото си, излезе от стаята и тръгна надясно. Подносът скриваше лицето му. Не беше облечен в униформа на сервитьор, но се движеше бързо, с наведена глава, и ако някой случайно го видеше, можеше да го сбърка с принуден да търчи насам-натам член на персонала.